Съпругата на Димитър Димов проговори
03.08.2009
Лиляна Димова – съпруга на писателя Димитър Димов подари на бургаската Регионална библиотека “П.К.Яворов” книгата “Димитър Димов Архив”- издание на “Гармонд”
Книгата е ценно издание, излязла от печат през месец юни, по повод юбилейната 100-годишнина от рождението на автора на „Тютюн”, „Осъдени души”, на завършения от него в Бургас роман „Поручик Бенц”.
Обемистият том, красиво оформен, е дело на дългогодишната изследователка на писателя, Екатерина Иванова, която е и първият уредник на къщата-музей Димитър Димов в София. За първи път в него излизат конкретните текстове от второто допълнено издание на романа “Тютюн”.
По думите на Лиляна Димова след 1990 г. и промените, които настъпиха в България, Радой Ралин я среща случайно и споделя с нея, че пази екземпляр от романа “Тютюн” с нанесени върху текста критически бележки и поправки от Иван Мартинов, с когото Димов е трябвало да работи по преработката на романа. Ралин й предава книгата с бележките по страниците. Сега този екземпляр става достояние на читателите със своята автентичност.
Едно от най-крупните произведения на българската литература от средата на миналото столетие “ Тютюн”е издаден през 1951 г. Следващата година два доклада и 23 изказвания на известни литературни критици, светила на марксистко-ленинската естетическата догматика от секция “Белетристика” към СБП, разпъват на кръст романа на Димитър Димов. В тридневни заседания през февруари 1952 г., главения докладчик Пантелей Зарев дава оценка, “че някои положителни черти на “Тютюн” тънат в блатото от буржоазни упадъчни напластявания, от вулгарна еротика и дори порнография, поради което романът не можел да бъде оценен иначе, освен като вредно произведение”.
Някои от изказалите се правят опит да го отрекат напълно. Има предложения това “вредно булевардно произведение” да се изземе от книжарниците и да се претопи. Към автора се отправят директни упреци, че положителните герои в романа са описани с по-малко внимание от отрицателните и се изисква борбите на работническата класа да се поставят в центъра на романа.
По този начин Димитър Димов е заставен да преработи творбата си с дадените указания. Пред автора е стояла дилема - да напише нов роман или да преработи стария, според изискванията.
Направил е второто, макар и с неохота. Въвел е нови герои, разширил е фабулата с още 250 стр. Това му е коствало много нерви и физическо изтощение. Към него е прикрепен литературния критик Яко Молхов, който е цензурирал новонаписаното и изправял езиковите грешки. Иван Мартинов, също е давал свои забележки по преработката на текстовете.
Случаят “Тютюн” е ярък пример за груба партийна намеса в творческия процес на автора. Интересно е друго, че тогавашния Министър председател Вълко Червенков е оценил по достойнство романа и поздравява писателя с настъпването на 1952 г., като дава оценката си за творабата му: ”От все сърце Ви поздравявам за “Тютюн”. Благодаря Ви, че ми го изпратихте. Дочитам го вече - дочитам го с дълбокоудовлетворение, дочитам го с превелика радост за нашата художествена литература, за Вас и Вашата сполука, другарю Димов”.
Въпреки всичко романа е преработен през 1953 година и през 1954 г. излиза второ издание. Едва през 1992 год. романът отново се появява в истинския си първоначален образ.
За първи път книгата прави достояние на широката публика писмото на Димитър Димов до Вълко Червенков от 19 септември 1953 г., протоколът на Народния театър “Иван Вазов” за постановката “Виновният”, изискванията на режисьора Веселина Ганева.
Също за първи път се публикува авторовият текст “Теми и сюжети на “Почивка в Арко Ирис”, писмата на Нели Доспевска в цялост, кореспонденцията на писателя от Испания, както и писмата от български и чуждестранни писатели до него. Включени са рисунки на Димитър Димов от различни периоди, илюстрациите на Никола Мирчев към второто издание на “Тютюн”- подготвителни скици с мнението на автора.
За съжаление, не са открити писма и документи от бургаския му период 1938 и 1939 г.. Възможно е те да не са предадени в музея и по този начин да остават скрити.
В продължение на десет години, всяко лято Лиляна Димова идва в Бургас. Тя отсяда при своя приятелка от младежките си години. Харесва морето и е приятно изненадана, че Бургас пази спомена за нейния съпруг.
Лиляна Димова сподели, че след като става председател на СБП от 21 март 1964 до смъртта си на 1 април 1966г. в Букурещ, съпругът й забранява да се издават негови произведения.
През тези години той е прекалено зает с организационна работа, а същевременно е и професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ "Г. Димитров" в София. Това е много ангажиращо и го натоварва допълнително. Така остават недовършени проектите му за романизована биография на Яне Сандански и романът му “Ахилесова пета”.
Димитър Димов мечтае поне една от дъщерите му да поеме пътя на писател. Това негово желание се сбъдва. Теодора Димова развива таланта си на белетрист и драматург.
Ако Димитър Димов имаше възможност да живее в друго време и да има свободата да развива безпрепятствено своя талант, творчеството му щеше да има друг облик. Книгите му са белег на новаторски търсения и наистина открояващи се творби на своето време, но и днес те звучат съвременно.
№ 1.снимка- Корица на книгата "Димитър Димов. Арив" 2009 с автор Екатерина Иванова
№ 2.снимка-Автограф на Лиляна Димова
№ 4. снимка- Единствен рисуван от натура портрет на Димитър Димов - худ.Георги Даскалов
№ 5.снимка- Илюстрации на худ. Никола Мирчев към второто издание на "Тютюн"
Снимка на Лиляна Димова в Бургас
Автор: Соня Кехлибарева
Прочетена: 3927
Добави своето мнение в коментарите:
