Разрушават базата на „Черноморски солници”
30.08.2009
Край на безплатните кални бани в Атанасовското езеро, „М-Черноморски солници” АД ще строи луксозни СПА-хотели и развлекателни заведения
До преди около две години достъпът до „Черноморски солници” беше ограничаван, заради характера на зоната – за промишлено производство, и заради защитените територии, обитавани от редки видове.От две години предприятието отвори врати и сега районът се посещава от жители на Бургас и летовници, които използват лечебните свойства на калта и лугата. Така собствениците доказват приоритетите и необходимостта от развитие на туризма, както са заявили в новите си инвестиционни намерения.
От една година по поръчка на „М-Черноморски солници” е изработен Проект за Подробен устройствен план (ПУП) за промяна на предназначението на поземлените имоти в местността „Изток – Черноморски солници”. Негов автор е арх. Невен Митев. Вървят необходимите по закона процедури. Планът за регулация и застрояване е в процес на одобряване на Екологична оценка, изискана от РИОСВ-Бургас.
Както обясни главният архитект на Община – Бургас арх. Веселина Илиева ПУП предвижда на това място да има курортни дейности – СПА-центрове и развлекателни заведения.
„Тази територия ще бъде атракционна и в нея няма да се добива сол. Солодобив може да има само в Северни солници, но дали такъв въобще се съществува, може да каже единствено собственикът на „Черноморски солници”. Всичко зависи от инвестиционната политика на фирмата и възможностите й да инвестира в нови техники и технологии”, заяви още арх. Илиева.
Проектът
С решение от 2 март 2007 г. на МС са обявени защитена зона „Атанасовско езеро” по Директивата за дивите птици и Защитена зона „Атанасовско езеро” по Директивата за запазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.
ПУП на територията, възложен от новите собственици на „Черноморски солници”, предвижда промяна на предназначението на територията и изграждане на нова зона за рекреатация и отдих (в съседство на запад с природния феномен Атанасовско езеро), зона за обществено обслужване и търговска дейност, както и зона за спорт.
Границите на тази територия са: север – местността Кюшето, изток – плажната ивица на морето, запад – отводнителния канал и Атанасовското езеро, северната част, на което е обявена за резерват с площ 1 050 ха. Южната част на езерото е обявена за буферна зона на резервата, а със заповед на Комитета за опазване на природната среда /КОПС/ е прекатегоризирана в защитена местност „Бургаски солници”.
Площта, която „М-Черноморски солници” АД ще застроява, е 70, 150 дка. Сега тя е промишлена зона. На този терен в момента има административни сгради с обслужващи функции и ремонтни работилници, на практика цялото солодобивно предприятие. Предвидено е всичко да се събори. Това, което ще се изгради тук като хотелска и развлекателна база, трябва да е нискоетажно, за да не е пречка за въздушните коридори на мигриращите птици в резерват „Атанасовско езеро”.
Според българските стандарти, нискоетажно строителство е, когато височината на сградите не надвишава 7,5 метра, а плътността на застрояване не е по-голяма от 20 %.
ПУП трябва да намери баланса между природните ценности на територията и конкретните инвестиционни бизнес намерения на собственика на имота, респективно на титуляра на правото на строеж. Практиката сочи, че този баланс е доста труден за реализация дори в периода на строителната дейност.
Когато изменението на ПУП налага и изменение на действащ Общ устройствен план (ОУП), първо се изменя ОУП. Този принцип е израз на йерархичната субординация между различните видове устройствени планове, обясняват юристи. С оглед по-голяма гъвкавост обаче има законова възможност органът, който одобрява ОУП, да допусне едновременно изработване, съобщаване и одобряване на двата устройствени плана - ОУП и ПУП, както става в случая с „Изток - Черноморски солници”.
„Няма проблем ПУП да се вмести в ОУП, това е предвидено като начална процедура”, каза и арх. Илиева. Тя не вижда необходимост от обществено обсъждане на проекта.
С инвестиционните намерения на фирмата е запозната общинската управа на Бургас, а „засегнатото население” е уведомено чрез обява в местен вестник (въпреки, че се сочи в „Черноморски фар”, обявата е публикувана във в. „Бургас днес и утре” на 24 септември 2008 г., а за разработката на доклад за ЕО съобщение има във в. „Ало, Бургас” от 6 юли 2009 г.). Според инвеститорите възражения, препоръки или становища от граждани не са постъпвали.
Община-Бургас е издала мотивирано предписание, с което разрешава изготвянето на ПУП. В него е записано, че с плана следва „да се обособят УПИ за имотите, отредени за рекреация, спорт и обществено обслужване с предвиден режим на застрояване.”
Главният архитект е издал удостоверение, съгласно което терените в зона „Изток” – 70,150 дка са в регулационните граници на Бургас и по действащия ТУП са разположени в територия, предназначена за рекреационни дейности. Тези имоти ще се урегулират за курортно застрояване, спорт и атракции, ще има и такива „със свободно застрояване”, както предвижда още идейният проект.
Обектът ще е с капацитет 600 обитатели, ще разполага с 300 паркоместа. Издадени са скици с визи, съгласувани с ВиК и EVN.
През терена, успоредно на бреговата линия, минава жп линията Бургас-Поморие. Същата се запазва и ще се изгради жп спирка.
В близост до тази територия в местността Кюшето, с която „Черноморски солници” граничи, ще бъде изградено ново селище, за което има одобрен ПУП - за паркова среда, зона за обществен достъп /съдържаща и луксозни парк-хотели и съоръжения за спорт, лечение и атракции/. Инвеститорите са отбелязали, че „във фаза на инвестиционно предложение не може да се предвиди програма с конкретни срокове за изграждане на обекта”.
Територията, южно от зона „Изток”, заключена между плажната ивица и Атанасовското езеро, има също приет ПУП за курортно-балнеоложка зона с богато развита паркова среда и съоръжения за спорт, лечение и атракции.
Предистория, свързана с комари и малария
За начало на солниците се счита 1906 г. Тогава езерото е било дадено на концесия за 30 години на фирма "Атанас Илиев и сие". Няколко години преди това в южната част на Атанасовското езеро започва строежът на обект “Южни солници” от компанията на Илия Туршу. Идеята за превръщането на Атанасовско езеро в солници (по текстове от 1901 година) е с цел унищожаването на благоприятната за развъждане на маларийни комари блатна среда в района.
За тази цел са построени съоръжения по уникална солодобивна технология, в резултат на която се повишава концентрацията на сол във водите. Технологията на производство е изцяло ориентиране към естествените природни процеси (слънчево изпарение) без отделяне на вредни емисии към обкръжаващата среда.
Солниците били изоставени по време на Първата световна война. Вятърът, дъждовете и наводненията (1908, 1915 г.), разрушават валовете и дигите. Едва през 1921 година с решение на Народното събрание от 30 юли Атанасовското езеро се отдава за експлоатация под концесия на акционерно дружество за търговия и индустрия “Гларус” със седалище и адрес на управление гр. Цюрих, Швейцария и клонове в София и Бургас. Дружеството разширява значително площта и през 1934 г., така наречените "Северни солници", сегашната резерватна територия, дават първата си продукция.
След 9 септември 1944 година солниците са национализирани. Създаденото държавно солодобивно предприятие е експлоатирало солниците без прекъсване, докато през 1973 година 170 ха от северната част са били обявени за защитена местност, а на 12 август 1980 година са обявени за природен резерват със заповед на Комитета за опазване на природната среда. И сега на територията на резервата са разположени изпарителите на Черноморски солници, чиято основна дейност е добивът на морска сол – за нуждите на хранително-вкусовата промишленост и поддържането на пътищата. Добивът се извършва по примитивен начин, който е напълно щадящ и не влияе отрицателно на обитателите на резервата. В поддържан резерватът е прекатегоризиран със заповед на МОСВ от 1999 г. и съгласно Закона за защитените територии.
Бялото злато на бургаските солници
не веднъж бе на път да отиде в миналото, въпреки засиления инвеститорски интерес през последните години. Преди две години „Фактор” писа как тайна ликвидация на поморийските солници, дотогава част от „Черноморски солници” ЕАД, трябваше да заличи предприятието от списъка на активните дружества и да го превърне в складова база на частни фирми.
Тогава пловдивската фирма "М- Поморийски солници" (част от "Черноморски солници" от 2004г.) продаде като дълготрайни материални активи на дружеството дворно място от 366 квадратни метра, заедно с 2-етажна сграда на терена. Три месеца по-късно обектът бе продаден на софийското дружество "БКС Запад" АД. На 9 март 2006 г. пък чрез констативен акт за двор от 3 635 кв.м, целият парцел е прехвърлен в полза на "Никдоналд 95"ООД - Пловдив. Справка в „Дакси” показва кои са заинтересованите лица от ликвидацията на солодобивната компания.
Първоначален собственик на "Никдоналд 95" е Донка Атанасова Семерджиева, член на управителни съвет на "М-Поморийски солници". По-късно фирмата е прехвърлена на името на Николай Пиронков, който пък е управител на "М-Черноморски солници"-Бургас. И двете дружества имат едно и също седалище - Пловдив, улица "Брезовско шосе" 145 А. На практика, шефовете продавали имущество на самите себе си.
Двайсет и двама реститути заведоха дело в съда. „В Поморие наследниците разбиха солодобива – те искат да построят хотели и казина и да забогатеят бързо, няма какво да говорим повече”, коментира към днешна дата Николай Пиронков.
Поредният опит на "М-Поморийски солници" да откъсне парче от собствеността си, е от 12 октомври 2006 година. На тази дата дружеството за пореден път се опитва да се сдобие с констативен акт за дворно място от 8 355 кв.м. Районните магистрати отхвърлят иска на реститутите за запор върху имота, за да не бъде продаден.
Управителят на "М-Черноморски солници" Николай Пиронков коментира, че съдебното дело е след дъжд качулка и оправда разпродажбата на терени от солниците като законна. Реститутите следва да съдят държавата.
Самото отделяне на „Поморийски солници” тогава се коментираше като прецедент за държавно предприятие с открита процедура за приватизация и като остър сблъсък на бизнес интереси, заради който държавата може да влезе в нарушение и на международна екологична конвенция.
Скандалите
около “Черноморски солници” не свършват дотук. Те тръгнаха от края на управлението на Жан Виденов от тайната приватизация (чрез увеличение на капитала на предприятието) в полза на регистрираната в САЩ фирма “Мартимор” на Манол Велев, съпруг на петкратната световна шампионка по стрелба Весела Лечева.
В началото на януари 1997 г. тогавашният вицепремиер Александър Боков заяви пред пресата: "Казах на Лечева, че мъжът й е бандит и продължавам да го твърдя. Ощетил е държавата с милиарди".
"Няма да се откажа да съдя Божков дори да ми се извини публично. Гордея се с мъжа си" , отвърна Весела Лечева.
През 1998 г. Върховният касационен съд отмени увеличаването на капитала и “Черноморски солници” се върна към статута на 100 % държавно дружество.
Драмите около предприятието обаче продължиха с неизгодни сделки (отбелязани в ревизионните актове на дружеството) и неуспешни опити на “Мартимор” да обяви предприятието в несъстоятелност чрез фирма със странното наименование “Red fox” („Червената лисица”). Последва ново държавно управление и нова приватизация, която свърза сделката с нови икономически кръгове.
През месец март 2000 год. "Черноморски солници" ЕАД - Бургас е обявено отново за приватизация като акциите му се търгуват на Фондовата борса. Анализите на финансовото състояние от това време показват, че всеки 100 лева, вложени в активите на дружеството, носят по 14 лева печалба. За периода 1995-1998 година дружеството е отбелязало чувствително увеличение на активите и не до там увеличение на реализираната печалба. Анализът сочи още, че дружеството притежава добра обща и бърза ликвидност като голям относителен дял имат материалите и предприятието е в състояние бързо да погасява задълженията си.
“Булсол” АД – Бургас се оказва тогава единственият кандидат-купувач, подал оферта за приватизацията на 80 % от капитала на “Черноморски солници”. Справка в регистрите показва, че дружеството е регистрирано дни преди обявяването на процедурата, т.е. то най-вероятно е създадено специално за участие в приватизацията на солния завод и разчита на подкрепата на Агенцията по приватизация (АП). Факт е, че по същото време агенцията на два пъти удължи срока за подаване на оферти за “Черноморски солници” с аргумента, че “има допълнително заявен интерес от потенциални купувачи”.
Магистрати свързаха „Булсол” АД с „Мултигруп”, а слуховете - и с бургаския депутат Йордан Цонев и шефа на АП Захари Желязков. Останалите компании са се отказали от участие в приватизацията, най-вероятно притеснени от неблагоприятна информация от АП и от скандалната фирма “Мартимор”, която предяви претенции към собствеността върху дружеството и твърдеше, че има значителни вземания от солниците (резултат от предварително сключени неизгодни договори за източване на дружеството).
В това размирно за икономиката време „на помощ” дойдоха и природните стихии. Последвалите проливни дъждове са посочени като причина за „стапянето” на 4 162 това сол от държавния резерв. ГУ "Държавен резерв и военновременни запаси" заведе дело срещу „Черноморски солници”.
Настоящето, свързано с орнитологично разнообразие
Поддържането на уникалната солодобивна технология помага за поддържане на екоравновесието в района като цяло. Изградените за целта на производството диги и валове в Атанасовското езеро създават условия за гнездене и отглеждане на поколения на множество разнообразни птици, а различно концентрираната морска вода – необходима за производството на сол, създава и тяхната хранителна верига. Така с течение на годините създадената от соларите нова водна среда - широка гама от различно концентрирани морски води, е допринесла за изключителното орнитологично и биологично богатство, което превръща Атанасовското езеро в ПТИЧИЯ РАЙ НА БЪЛГАРИЯ.
В района на Атанасовското езеро са установени 316 вида птици (от приблизително 400 вида, срещащи се на територията на цялата страна), които мигрират, зимуват или гнездят в резервата. От тях 14 са световно застрашени, 83 вида са включени в Червената книга на България, а 170 вида са с европейско природозащитно значение.
През летните месеци басейните са изпълнени с дъждосвирцови - кокилобегачи, саблеклюни, водобегачи, брегобегачи, както и с чайки и рибарки.
Най-многочислени са колониите на саблеклюните, кокилобегачите, малките и гривестите рибарки. Блатната лястовица (Кафявокрил огърличник - Glareola pratincola) е символът на резервата. Това е единственото място, където се размножава Гривестата рибарка (Sterna sandvicensis), Малката черноглава чайка (Larus melanocephalus) и Дебелоклюната рибарка(Gelochelidon nilotica). В езерото гнезди преобладаващата част от българската популация на Саблеклюна (Recurvirostra avosetta) и на Морския дъждосвирец (Charadrius alexandrinus).
Тъй като не замръзва през зимата, Атанасовското езеро е място с международно значение за концентриране на зимуващи водолюбиви птици, сред които Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Шилоопашата патица (Anas acuta), Зеленоглава патица (Anas platyrhyncos), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Голяма белочела гъска (Anser albifrons).
Най-привлекателна е есенната миграция на птиците над Атанасовското езеро. То се намира на прелетния път Via Pontica и е типично място с тесен фронт на миграция за значителна част от прелетните птици от Северна, източна и Централна Европа. Това е мястото с най-голяма концентрация по време на миграция на Розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), Тръстиковия блатар (Circus aeruginosus), Вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и на второ място (след Босфора) по концентрация на Малкия креслив орел (Aquila pomarina).
Заедно с останалите бургаски езера Атанасовското езеро е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора. По време на прелет е установяван и изключително редкият световно застрашен вид - Тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris).
Природозащитен статус
Природен резерват "Атанасовско езеро" е обявено за Рамсарско място № 292 на 8 ноември 1984 г. Първоначално обявената площ от 1 050 ха (10.5 кв. км) е била увеличена до 1 404 ха ( 14.4 кв. км) на 11 февруари 2002 г. Северната част е със статут на поддържан резерват, а южната е негова буферна зона. Конвенцията за влажните зони е подписана на 2 февруари 1971 г. в малкия ирански град Рамсар, откъдето носи и името си - Рамсарска конвенция. България е осмата страна, която още през 1976 г. се присъединява към конвенцията. Броят на страните, подписали конвенцията, (към края на 2004 г.) е 146 страни с 1459 рамсарски места с площ 125.4 млн хектара.
Рисковете
Мощностите за солодобив край Бургас, които са основните активи на “Черноморски солници”, са обременени със спазването на множество екологични изисквания и запазване на орнитологичното разнообразие. За да продължи производството, като в същото време се запазва екологичното равновесие, трябва държавата и фирмата да инвестират значителни средства. Другият сериозен проблем е, че собственото производство на предприятието е доста зависимо от климатични условия.
В Екологичната оценка на новия проект на „М-Черноморски солници” АД изрично е отбелязано, че Атанасовското езеро е признато за един от редките и представителни влажни зони в черноморския биогеографски район и най-рядък тип екосистема. Територията му е с най-голямо видово разнообразие на птици и най-голям брой птици, включени в Червената книга на България.
Езерото и сега изпитва антропогенен натиск от близостта с областния град и летищния комплекс, където трафикът през летните месеци е интензивен. Влиянието на шум, вибрации и излъчвания е негативно, особено през размножителния период на птиците.
Оценката посочва още, че територията попада под влияние на производствените инсталации на „Лукойл-Нефтохим” и транспортните потоци. При вятър комбинираното влияние от замърсения рафинерията и транспортните потоци въздух могат да доведат до временно повишаване на нивата на основните замърсители до нива 60-70 % от пределните часови норми.
Като проблем на защитената зона е посочено замърсяването на обходния канал и периодичната подмяна на укрепленията на дигите в отделните басейни, предназначени за солодобив. „Силното обрастване на тези диги намалява подходящите места за гнездене на надземни видове птици. Преградните диги са място, което често се посещава от хищници – кучета, чакали и лисици, а също и от бракониери на яйца и птици”, е отбелязано още в оценката.
Местообитанията на птиците от своя страна са зависими от производството на сол. След застрояването обаче Зона „Изток” ще се превърне в място за концентрация на инвестиционни предложения и съсредоточаване на много посетители, констатират в крайна сметка специалистите от „Лемна екоинвест България” АД с ръководител инж. Йордан Костадинов, изработили Екологичната оценка.
И какво излиза: има солодобив – има птици; няма солодобив – няма и защитени територии.
Може всичко да има и щастлив край. Управителят на М-Черноморски солници” Николай Пиронков обаче не уточни пред „Фактор” какви отстъпки ползва фирмата, ако се грижи за езерото и как точно го поддържа, каква концесионна такса заплаща на държавата за използването на природните богатства, какви ангажименти е поела държавата, какъв е добивът и как точно ще се развива в бъдеще солодобивът.
Той заяви, че не смята да споделя идеите за строителство и бъдещето на фирмата с журналистите и читателите на вестника. „Работи или не „Черноморски солници” – това са неща, които касаят дружеството и са фирмена тайна”, каза Пиронков.
Все пак той обеща повече информация, но в края на септември. Дотогава ще бъде готов и докладът по Екологичната оценка на Експертния съвет, който заседава на 21 август.
В миналия брой в поредицата „Езерата на Бургас” ви показахме проекта на Община – Бургас за развитие на парк „Езеро”, който ще бъде едно естествено продължение на градската Морска градина. В пространството между парка и „Черноморски солници” е апетитният имот – бивша собственост на държавното „БДЖ” ЕАД, който беше изтъргуван през 2007 г.
Недвижимият имот "Почивно-възстановителен център “Солници” представлява терен с площ 7 620 кв. м, заедно с прилежащата към него стара постройка с разгърната площ от 2 600 кв. м. и е само на 50 метра от бургаския плаж. Имотът е в строителните граници на Бургас. Придобилият го на търга предприемач Ваклин Стойновски го продаде на Инвестиционен фонд и оттогава имотът е сменил няколко собственика.
Сега за този терен има разработка и вече е започнало строителството на луксозно ваканционно селище хотел и СПА-комплекс от малки къщички, за който се надяваме да бъдем информирани от собствениците и общината.
Снимки: Татяна Стефанова, Соня Кехлибарева и Лора Стаматис
Автор: Румяна Емануилиду
Прочетена: 3331
Коментар на: 34
01.09.2009г. 22:31:49
""При вятър комбинираното влияние от замърсения рафинерията и транспортните потоци въздух могат да доведат до временно повишаване на нивата на основните замърсители до нива 60-70 % от пределните часови норми. ""
.....горките птици
Добави своето мнение в коментарите:
