Калните бани на солниците - атрактивни и примитивни
04.09.2009
Алтернативните планове на общината и собствениците за развитие на солниците, както и бъдещето на резерват „Атанасовско езеро” трябва да са обект на обществено обсъждане, смятат граждани
Производството на сол в Бургас да се развива в тясна връзка с алтернативни форми на туризъм. Това е записано в Плана за развитие на Община-Бургас за периода 2007-2013 година, изработен от варненската фирма “Контролинг Маркетинг Планинг (СМР) Консултинг” с управител проф.д.ик.н. инж. Ангел Мирчев.
Тъй като не е посочено какви алтернативни фирми на туризъм са имали предвид (може би орнитологичен туризъм?) варненските стратези за развитие на бургаската територия, можем само да гадаем дали са отчитали като такива форми калните бани от този вид, който сега се прави край солниците. Те наистина са атрактивни, но примитивни. Съгласни сме обаче, че те опазват природната среда. Но пък не се вписват в интересите на бизнеса, който има други планове как да се възползва от природното богатство. И времето го доказва.
В плана за развитие на Бургас правилно се отчита, че „Черноморски солници” е уникална комбинация между природен резерват „Атанасовско езеро” и предприятие за добив на сол. Резерватът е възникнал точно, заради уникалната солодобивна технология на базата на естествени природни процеси – „слънчево изпарение на морската вода чрез степенното й концентриране в басейни-кристализатори на няколко етапа до степен на насищане спрямо натриев хлорид”.
А в предишния брой на в. „Фактор” ние ви представихте намеренията на новите собственици на „Черноморски солници” – пловдивската фирма „М-Черноморски солници” АД и Община-Бургас да променят предназначението на територията като изградят нова зона за рекреатация и отдих (в съседство на запад с природния феномен „Атанасовско езеро”), зона за обществено обслужване и търговска зона, както и зона за спорт.
Вероятно малцина знаят, че условно солниците са разделени на два обекта: Южен (с площ около 5 000 дка) и Северен (с площ около 11 900 дка). На терена на Южния и Северния обект са построени множество съоръжения като диги, дървено-землени валове, канали, шлюзови врати и др. Съоръженията трябва ежегодно да се подменят и поддържат – нещо, което поне за Южната зона не може да се каже, че е правено в последните години, както се вижда и от снимките. Вероятно, заради предстоящите инвестиционни намерения за застрояване на територията с котели и СПА-центрове.
Добре е също така да се знае, че в началото на миналия век Атанасовско езеро е предоставено под наем за „преобръщането му в солници” (по текстове от 1901 г.), заради унищожаването на благоприятната за развъждане на маларийни комари блатна среда в района. Именно за тази цел са построени съоръжения по уникална солодобивна технология, която постепенно повишава концентрацията на сол във водите. След това територията е предоставена на концесия, но никога не е продавана.
С течение на годините създадената от соларите нова водна среда – широка гама от различно концентрирани морски води, е допринесла за изключителното орнитологично и биологично богатство, което превръща Атанасовското езеро в ПТИЧИЯ РАЙ НА БЪЛГАРИЯ, привличащ много орнитолози и туристи от цял свят.
През 1980 г. Атанасовското езеро е обявено за Орнитологичен резерват. Четири години по-късно то е включено в списъка на Рамската конвенция като природен обект с международно значение, а Международната организация за защита на птиците Bird Life го обявява за орнитологично място в Европа.
Логично стигаме и до въпроса – как се стигна до продажба от държавата точно на „Черноморски солници”, след като опазването на дадените и придобити природни богатства следва да е държавна и общинска политика?
Всъщност за скандалите около неколкократните опити за скрита и явна приватизация на солниците ви разказахме също в предишния брой на „Фактор”, но не считаме темата за изчерпана. Поне докато не е ясна съдбата на солодобива и резервата.
Още повече, че от управата на дружеството „М-Черноморски солници” АД ни представиха „алтернативните планове” за развитие на солниците като „фирмена тайна”, а от общината – като нещо, което не подлежи на обществено обсъждане.
Автор: Румяна Емануилиду
Прочетена: 1343
Добави своето мнение в коментарите:
