Изчезва ли солодобивът в Бургас
04.03.2010
70 дка солници бяха отхапани от частна фирма за СПА и развлекателни центрове, как ще просъществува солодобивът – държавата нехае
Казват, че за умрелия или добро, или нищо. Но няма как в този текст да не споменем наричаният с прозвището „Господин 10 %” – бившият министър на промишлеността Александър Божков от правителствата на Стефан Софиянски и СДС, който посредничеше при продажбата на нефтената рафинерия край Бургас. Сега се оказва, че на него дължим и подаръка, направен от държавата на частна фирма, част от веригата фирми на „Мултигруп”, във вид на черноморски солници. Продажбата е подготвяна достатъчно дълго време и явно е имало защо.
Някои ще си припомнят скандалната приватизация на бургаското дружество „Черноморски солници” дни преди да си отиде правителството на Жан Жиденов. Тогава Александър Божков обяви, че увеличаването на капитала на "Черноморски солници", което позволи контролният пакет акции да станат притежание на частните фирми "Мартимор" ЕООД и "Ди енд Ем импорт експорт инкорпорейтид", е "приватизация под масата", която е ощетила държавата с милиони. И това беше действително така.
Последва вероятно единствената в историята на раздържавяването в България разваляне на приватизационна сделка. След като бе развалена приватизацията на солодобивното дружество обаче, Божков е използвал същата схема на увеличение на капитала на дружеството, за да бъде продадено на друга частна фирма, преди още собствеността на земята да е оформена от държавните органи.
Това става ясно от проверката, която областна администрация извърши по настояване на обмудсмана на Бургас Таню Атанасов след публикация на в. „Фактор” – „Разрушават базата на „Черноморски солници”, от август миналата година.
Всъщност, администрацията възлага служебна проверка на законосъобразността на заявените намерения на ръководството на вече приватизираното дружество „Черноморски солници” АД за изработване на Подробен устройствен план (ПУП) за промяна предназначението на имотите, намиращи се на територията на солодобивното дружество.
Проверката показва, че до приватизацията на държавното предприятие в различни моменти са включвани активи – сгради и площи в капитала на дружеството. Актувани са през 1985 година 6 258, 7 дка с 42 производствени и 5 жилищни сгради в Южни солници, както и 11 664,3 дка с 14 производствени сгради в Северни солници. През 1998 година със заповед на ексминистър Александър Божков е увеличен капиталът на дружеството, но със 70 дка. Така то е подготвено за приватизация.
През 2005 година тогавашният областен управител Иван Витанов деактува нови терени и сградите върху тях с мотива, че по силата на приватизационния договор те вече са станали собственост на дружеството. А приватизационната оценка, в която са включени въпросните активи, всъщност има само препоръчителен характер.
През 2006 година постъпва ново искане от дружеството и през 2009 година тогавашният областен управител Любомир Пантелеев издава нови заповеди, с които деактува още имоти. Това става, след като частното дружество „М-Черноморски солници” АД, регистрирано в Пловдив – прекупвач на солниците, представя някакви документи за покупко-продажба на акции от капитала на „Черноморски солници” АД чрез Агенцията за приватизация.
Защо на порции придобива собственост частното дружество? Обясняват го с пропуски...
„Няма спорове на местно ниво относно приватизацията, а за това какви планове за изменение на ПУП са одобрявани от Община-Бургас, тъй като собствеността на земи в защитени територии, каквато е въпросната, следва да съблюдава Закона за защитените територии”, коментира директорът на дирекция „Държавно имущество” в Областна администрация-Бургас Силвия Димитрова.
Проблемът идва от това, че апетитната сега територия е създадена преди много години от държавата единствено с цел добив на сол и с такава цел е предоставяна през годините на концесия или под наем. Проблем на напористите приватизатори и инвеститори поражда това, че тази територия е защитена с ред международни договорености и по българското законодателство.
Следователно, тя не може да бъде друга, освен публична и ако на нея се предприеме някакво строителство, то това може да бъдат само проекти от преобладаващ обществен интерес – магистрала, пътища, ВиК и канализация, паркове...
Как се узаконява заличаването на солниците
Първият въпрос, който възниква, е: Как частно дружество е успяло да увеличи капитала си – със сградите, невключени дотогава и с преоценка на вече съществуващите? Не е трудно да се досетим. Под заповедите стоят подписите на тогавашните министри на промишлеността и икономиката Александър Божков и Петър Димитров.
Вторият въпрос е: Защо се е стигнало до продажба на терени в територия, откъсната от Атанасовско езеро, т.е. от защитена територия, която не би била такава, ако го няма солодобивът?
Защо след това областната управа пришива към тези имоти и балтона – държавната земя, която трябва да е публична, а не частна държавна или частна собственост? Може ли колелото да се завърти обратно, ако скандалът достигне до Брюксел?
Каква ще бъде съдбата и на останалата част от защитената територия и солодобива? Можем също да се досетим на фона на досегашните завоалирани действия.
В ход е процедура по съставяне на акт за държавна собственост на терена на Северни солници-Бургас, информират от областната управа.
Както обясни сегашният заместник-областен управител Златина Дукова, само Министерски съвет може да трансформира собствеността от публична в частна държавна, която може да бъде продавана, а областният управител, който и да е той, само отразява промяната.
Само че собствеността в резерват по закон не може да се трансформира в частна, това едно. А второ, в архива на областната управа „няма данни за постъпило искане за изразяване на съгласие от страна на държавата в качеството на заинтересован собственик на земята, за изработване на ПУП и промяна на предназначението на ПИ в района на солниците”.
На каква база тогава се деактува държавна земя, която се намира в защитена зона, а общинската управа на Бургас разрешава изпълнението на нов ПУП, който променя самото предназначение на земята?
Как бе придобита собствеността
Купувачът на „Черноморски солници” „Булсол” придобива 80 % от капитала и задълженията да инвестира 1,7 млн щатски долара за срок от 3 години, да увеличи персонала от 15 на 18 човека и да запази предмета на дейност на дружеството за срок от... 3 години, или до 2003 година.
При подписване на договора между Агенцията по приватизация, представлявана от Захари Желязков и „Булсол” АД, представлявано от Христо Стаменов, капиталът е в размер на 463 941 лв.
От изпратен на 15 септември 2008 година отговор на правният отдел на Агенцията по приватизация до областния управител Любомир Пантелеев (на негово запитване за имуществото на „Черноморски солници”) изрично е записано и това – че капиталът на дружеството е увеличен въз основа на оценки на земя и ДМА – сгради и машини, които не са били включени в баланса на „Черноморски солници” ЕАД.
Дори е записано, че „оценките не са свързани с приватизационната процедура и в тази връзка не са възложени и не се съхраняват в АП.”
В АП се съхранява пазарната оценка на „Черноморски солници” ЕАД, изготвена през 1999 година, която има единствено препоръчителен характер при оформяне на приватизационния договор. Писмото е подписано от заместник-изпълнителния директор на АП Димитър Дойчинов.
Към момента на приватизация на дружеството в счетоводния баланс не се водят на отчет недвижими ДМА – земи, но юристите описват, че дружеството има право на собственост. Въпреки, че по данни на служба „Териториален кадастър” то само стопанисва предоставените от държавата терени в Бургас и Поморие.
Повечето от постройките, включително административната сграда, жилищата на работниците и складовете, са въведени в експлоатация през далечната 1949 година. За тях има актове за държавна собственост от 1985 и 1986 г. Стойности за земи не е имало в баланса на дружеството и към момента на неговото първоначално образуване през 1991 г. В капитала на дружеството никога не е фигурирала стойност на земя.
„Това означава, че не е извършвано апортиране на земя и дружеството не е придобивало право на собственост върху никаква земя, независимо че ползва и винаги е ползвало значителни площи, включително към момента на неговата „приватизация” през 1997 г.”, пише в анализа за правното състояние на „Черноморски солници” ЕАД, което служителите от областната администрация подминават.
Юристите правят връзка, че преобразуването на дружеството от ЕАД в ЕООД и вписването му като ЕООД в Търговския регистър, е достатъчно основание имуществото да стане безспорна собственост на правоприемника. Тогава собственикът взема решение и увеличава капитала с новата стойност на дълготрайните активи и с включване на дотогава невключени активи чрез издаване на съответния брой акции.
Едноличен собственик на „Булсол” е "Пи Еф Ейч Си" Естаблишмент, Вадуц, Лихтенщайн, представлявано приживе от Илия Павлов, а след това от неговата вдовица Дарина Павлова. Дружеството е собственик и на други фирми, част от империята на бившата „Мултигруп”.
През 2000 г. групировката приватизира предприятието за 1,8 млн лв, а през 2005 година го продава на пловдивското дружество "Никдоналд 95" ООД за тройно по-висока цена. Според информационната система "Дакси" "Никдоналд 95" се занимава с преработка на суровина.
Сделката е станала чрез прихващане на дължими вземания. Новият изпълнителен директор на солниците е 43-годишният пловдивчанин Николай Пиронков. Той и Георги Николов държат по 50 % от дружеството. Още тогава новите собственици се въздържат да коментират бъдещето на дружеството, основавайки се на това, че добивът на сол е доста капризен.
На вътрешния пазар годишно се реализират между 120 000 и 140 000 тона сол за пътища, индустрия, кожарска промишленост. Повече от половината пазарен дял се пада на единствения български производител, какъвто е “Черноморски солници” АД – Бургас. Останалото количество се задоволява от внос. Годишно в страната се внасят над 12 хил тона сол.
Новите собственици като че ли не са си давали сметка, че солните полета се намират в резервата "Атанасовско езеро". До солодобивното дружество има уникален по рода си 40-километров жп път и база за наблюдение на редки птици на Атанасовското езеро. Самите солни полета са един резерват, а добивът на сол е истинска атракция за туристите.
Стопаните на солниците твърдят, че не са кандидатствали за концесия за работа в резерват. При покупката от "Никдоналд 95" ООД отказаха да коментират липсващото официално разрешение за особеното право на ползване на езерото.
Какво казва РИОСВ-Бургас
С мотиви, че планът ще засегне площ от 70 дка и че реализацията на инвестиционните намерения, заявени от „М-Черноморски солници” АД, има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие, допустимостта на предложеното строителство трябва да се оцени предвид изискванията за опазване на околната среда РИОСВ изисква изготвянето на Екологична оценка /ЕО/. При разглеждането на доклада по ЕО, Регионалният екологичен експертен съвет дава зелена светлина на новия ПУП. А той предвижда на това място СПА-центрове и атракционни заведения. Новият обект е разчетен с капацитет 600 обитатели, той ще разполага и с 300 паркоместа. Издадени са скици с визи, съгласувани с ВиК и EVN. Обществено обсъждане не е проведено, от общината считат, че провеждането на такова не е необходимо.
В доклада е записано:
„Защитена зона ”Бургаски солници” е обявена със Заповед РД-418 от 18 юни 2007 г. Статутът й забранява строителство на сгради и пътища, с изключение на разширението на пътя Бургас-Поморие. Забранява се разкриването на кариери, изменението на водния режим, замърсяването с химически вещества, промишлени и битови отпадъци. Забранява се засипването на крайбрежната езерна ивица.
Разрешава се осъществяването на солодобив и калодобив, без да се нарушават екологичните условия в резервата.
Разрешава се изграждането на база за научни изследвания и за стопанисване на резервата.
Разрешава се изграждането на парк „Езеро” в южната част на езерото.”
До ден-днешен никой не може да каже колко дка е цялата територия и чия е собствеността на останалите извън придобитите от частното дружество-приватизатор?
В областната управа изчисляват само солните полета, без поземлените имоти със сградите, на 5 430 дка.
Оттам твърдят също, че в Северни солници собствеността изцяло е публична държавна и не може да се продава. Това е позицията и на РИОСВ-Бургас. Кой обаче ще добива сол, след като „М-Черноморски солници” има проект за ликвидиране на старите сгради – администрация и складове и изграждане на тяхно място на СПА-центрове и атракциони?
Проектът е в процедура, а на тези въпроси отговори няма. Експертен съвет към РИОСВ е одобрил Екологичната оценка, без да е ясно спазени ли са всички норми на Закона за защитените територии.
Към днешна дата омбудсманът Таню Атанасов ползва правата си по Закона за достъп до обществената информация и получава от новото ръководство на РИОСВ-Бургас отговор, че имотите, върху които е разположено дружество „Черноморски солници” попадат в защитена зона „Атанасовско езеро”, която е под защитата и на Директивите за хабитатите и птиците и на НАТУРА 2000. Имотите попадат и в границите на защитена местност „Бургаски солници” по смисъла на Закона за защитените територии. Съгласно този закон, земите в защитената местност не са изключителна, а публична държавна собственост.
Това не означава нищо друго, освен, че бъдещите намерения на „М-Черноморски солници” АД влизат в противоречие със статута на територията.
Освен защитените зони, публична държавна собственост са и пътищата.
За да се продаде една публична държавна и общинска собственост, трябва тя първо да се преобразува в частна. За всички е ясно, че в защитени зони това не бива да се случва.
В същото време пътят, който преминава покрай плажната ивица, е публична общинска собственост. На какво основание между пътя и плажната ивица ще има сгради частна собственост?
Законно ли е върху тази територия да се изграждат съоръжения от частна фирма и защо е ограничен свободният достъп на гражданите?
Тези още въпроси задава и общественият посредник на Бургас Таню Атанасов до съответните институции с надежда обществеността на Бургас да чуе тяхното становище и да разбере какви са перспективите за тази част от бургаския залив?
И тук започва вече голямата еквилибристика, която взаимно противоречащите се закони – Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и ... позволяват. И започва търсенето на оправдания и вратички.
Включително за правото за промяна на собствеността, правото за строителство и правото за преминаване. В доказване на това кой какво право има да строи и имат ли гражданите право на свободен достъп се размива отговорността за промененото предназначение на държавни земи върху защитени територии.
Иначе законът изрично е казал: „Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна – това освен морските плажове и брегоукрепителните системи, са пясъчните дюни и островите – включително и изградените от човешка дейност, така също и крайбрежните езера и други влажни зони.”
Също толкова категорични въпроси предизвиква даденото от Община-Бургас разрешение за строителство на ваканционно селище от затворен тип в защитената зона и резервата, на мястото на бившата база на БДЖ, в съседство на „Черноморски солници”. „За територията – бивша собственост на БДЖ, няма постъпило искане за деактуване в областна администрация”, твърди Силвия Димитрова.
Как ще бъде опазено биоразнообразието
В края на август 2009 година РИОСВ съгласува ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението на поземлените имоти в зона Изток на солниците. По искане на „М-Черноморски солници” АД-Пловдив тук евентуално ще се изгради нова зона за отдих, обществено обслужване и търговия, както и зона за спорт. Съществуващите сгради – администрация и работилници е предвидено да се съборят.
„Нещо, което обслужва обществените интереси и е създадено да опази това, което всички трябва да обичаме, се превръща в средство за разделение - като бива използвано за удовлетворяване на ограничен инвеститорски интерес”, коментира Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие”.
При комунизма защитените територии бяха на хартия – каквото решеше ЦК на БКП, това се случваше. Така се появиха окислителни езера и утайници, изхвърлят се боклуци и отпадни води, изграждат се кариери, затрупват се езера. В създадената защитена територия, ако някой реши да строи, няма кой да го спре. Тази тенденция продължава.
Опазването на морското биоразнообразие и морските територии трябва да е приоритет не само на учените, но и да администрациите – общински и държавни. При приемането на Директивата за птиците 9 страни са я ратифицирали, но сега вече тя е ратифицирана от всичките 27 държави, членки на ЕС. Неизпълнението на директивата ще доведе до санкции.
„В НАТУРА 2000” се прилагат принципите на европейското право, защото това е програма по общ европейски образец”, уточни адвокат Александър Асенов.
Така например КОРИНЕ Биотопи е програма, управлявана и финансирана от Европейският съюз за идентифициране на природните зони от значение за общността. Инициирането на тази програма в страните членки предшества приемането на Директива 92/43/ЕИО през 1992 година. КОРИНЕ Биотопи местата стават гръбнака при определяне на защитените зони, гръбнака на бъдещата НАТУРА 2000 – общата Европейската екологична мрежа от специални защитени зони.
Самият приватизационен договор обезсмисля добивът на сол – фирмата има ангажимент да запази предмета на дейност само до 2003 г. и тя вече има други намерения за придобитите от нея 70 дка.
Тъй като земите в Северни солници са публична държавна собственост и са в защитена местност, би следвало те да са в управление на МОСВ, по Закона за защитените територии. Във възможностите ли е на поделението на екоминистерството РИОСВ-Бургас да се справи с поддръжката и солодобива? Вероятно, ако солниците бъдат превърнати в музей, както това стана в Поморие.
Петко Цветков - Българска фондация „Биоразнообразие”:
Ако се застрои територията, няма да го има и самото езеро
През 2002 и 2003 година в рамките на проект, финансиран от Датската агенция по околна среда, се извършва инвентаризиране на потенциалните места от Европейската екологична мрежа по Черноморието в изпълнение на задължението на България да представи в Европейската комисия пълно предложение от такива зони до датата на своето членство. В резултат на тези проучвания през ноември 2004 се определят две потенциални НАТУРА 2000 места, включващи тази зона с кодове BG0000114 и BG0000111.
2013 година е първата година, в която България, като член на ЕС, трябва да обяви мерките, които е предприела за опазване на биоразнообразието и природната среда. Тогава трябва да е ясно какво се случва в цяла Европа – дали намаляват или се увеличават не само зоните, а и видовете в тях.
До 2016 година България трябва да е уточнила, а Европейската комисия одобрила списъка на всички зони по НАТУРА 2000. Когато списъкът е факт, всяка страна следва да направи оценка на състоянието на териториите. Ако дори само за един вид има заплаха, то тогава цялата зона ще се счита за застрашена.
Ето защо, от сега трябва да се дава сметка за евентуалните заплахи и бъдещата перспектива в територията. Както и ако ще се развива нещо в съседни територии, дали то няма в бъдеще да унищожи живота в защитената територия.
Законът за защитените територии забрани буферните зони, а Законът за биологичното разнообразие регламентира и условията за ограничаване на инвестиционните намерения.
В Атанасовското езеро, ако няма производство на сол, няма да се развиват раците артемия салина. Много от птиците се хранят с това раче.
Ако се застрои територията, няма да го има и самото езеро. То и сега има един много голям проблем – вливането на отпадни води.
Като проблеми тук се сочат още поддържането на водния режим и солеността на езерото, влизането на скитащи кучета и котки, създаване на още изкуствени острови и осигуряване на места за гнездене на всички видове – птици и подземно гнездящи. Да се мисли не за строителство, а за залесяване от външната страна на канала.
Александър Асенов – адвокат:
Необходимо е създаването на Агенция за защитените зони и територии
През 2008 година общините бяха активни да включат ПУП-ове от защитени територии, което не остана незабелязано от Европейския съюз. Реакцията на Брюксел предизвика приемането на ново Постановление на Министерския съвет, което да включи изискването ПУП-ове и ОУП-ове в границите на защитени зони да подлежат на Оценка за съвместимост.
Екологичната оценка е най-непрозрачният етап. Решението на Експертния съвет се разбира най-накрая дори след процеса на неговото обжалване.
Общественото обсъждане се организира от органа, на който е възложено разработването на плана. Той организира срещи, обсъждания. Когато е на територията на повече от една община, общественото обсъждане се провежда във всяка от общините. Уведомяват се всички заинтересовани страни по възможно най-много начини. Уведомява се дори Регионалният исторически музей, който може да има отношение.
Ако не е изряден, планът се връща за доработване. Когато се приеме, планът се публикува на интернет страницата на МОСВ в 14-дневен срок.
За да няма нарушения, трябва да се познава много добре и да се прилага европейската практика на правото. Тази практика следва да се популяризира, като се преведе на разбираем за администрациите, инвеститорите и гражданите език.
Необходимо е създаването на Агенция за защитените зони и територии, независима от Министерство на околната среда и водите – като междинно звено за преразпределяне на средствата, които ще се получават по линия на НАТУРА 2000.
На местно ниво трябва да се изяснят и анализират заинтересованите страни и да бъде създадена местна координационна група. В нея следва да влизат представители от вземащите решения органи – общинска администрация, областна управа, РИОСВ, засегнати лица /обединени в сдружение/, фирми и други.
Те следва да направят План за управление на зоната, както и Оценка на природозащитното състояние и заплахите в зоната. Строителство в тези територии може да има единствено, ако липсват други алтернативи – става въпрос за строителство само на проекти от преобладаващ обществен интерес – магистрала, пътища, ВиК и канализация...
Автор: Румяна Емануилиду , Източник: снимки Соня Кехлибарева
Прочетена: 2022
Коментар на: Val
04.03.2010г. 23:40:23
Много мътна вода изтече в нещастната ни страна и в Бургас.
Разбира се,че солниците са и ще трябва да останат защитена територия.
Това може да стане много лесно.
Само да има силна държава и да не позволява на разни алчници да нарушават природните закони.
Все пак може, след градоустройствен план, да се допусне урбанизация с разумен СПА район или балнео туризъм да се изгради в района на лагера и ж.п. станцията туристическа част, която може да е в съзвучие с природните дадености.
Коментар на: Симо
05.03.2010г. 08:45:14
Да се развалят срамните приватизации в този район и общината и РИОСВ да го стопанисват както трябва в полза на всички граждани! Какви са тези ваканционни комплекси от затворен тип в резерват?!
"М-Черноморски солници" АД трябва да плащат концесионна такса за това, че ползват природно богатство, а не да се изживяват като собственици-приватизатори. Това, което е направено на мястото на почивната станция на БДЖ, е за съд и затвор, а не да се дава карт бланш за продължаване на строителството! Има ли кветове, областни управители и прокурори в този град и в тази държава?
Коментар на: kosev
05.03.2010г. 18:21:30
Браво,Руми,чудесен материал!Честита Баба марта и Осми март в аванс!
Бъди все така неотразима!
Коментар на: гражданин
07.03.2010г. 13:15:42
Хора, от това, което е написано, е повече от ясно, че солодобив няма да има, ако държавата не организира такъв. Разбрах също, че ако достатъчно дълго време няма солодобив, ще падне и статута на езерото като защитена територия. Тогава приватизаторите спокойно ще си построят каквото си искат, без някакви журналисти да им дишат във врата
Добави своето мнение в коментарите:
