Богати чужденци вече искат да го купят, но собственикът Георги Тумпалов не го продава на никаква цена
Замъци по нашето черноморие няма. Нали така? Всъщност, не съвсем. Има един - този край Равадиново. Преди да влезете в селото от Созопол, вляво от пътя, погледа ви ще привлече малко странна, дори чудновата, но наистина много впечатляваща сграда - ЗАМЪКЪТ, както местните хора го наричат. Въпреки че още не е довършена , тя вече е известна в региона. Тук официално не се приемат туристи, но всеки, който желае да разгледа, е добре дошъл. Убеждавам се в това, когато преминавам през портите и ме посреща стопанинът - Георги Тумпалов. Видът му е такъв, какъвто, струва ми се най-подхожда на собственик на замък - той изглежда гостоприемен, но малко мрачен. И само няколко минути след това e усмихнат и разведрен от възхитата на посетителите. Той явно е свикнал да отговаря на безбройни въпроси, без да се дразни от любопитството. За повечето от нещата са го питали вече стотици пъти - как е решил да направи точно тук подобна сграда, колко време му е отнел строежът, кой му помага, колко струва осъществяването на идеята, кой е проектантът.
Необичайният градеж грабва погледа отдалеч. Камъните, от които е направен, менят цвета си през различните часове на деня - сутрин розовеят, по обяд заслепяват с ярко бяло, а вечер надделява жълто- оранжевия им оттенък. При пълнолуние отразяват светлината така, че цялата сграда засиява призрачно. Именно уникалната им способност да се променят според осветлението, накарала Георги Тумпалов да ги избере като материал за строежа. Каменните късове са извадени от недрата на Странджа без използване на експлозиви и машини - на ръка.
Като всеки замък, и този до Равадиново си има градина с водоскоци, беседки и разбира се, езеро, в което плуват ято съвсем истински бели и... внимание - черни лебеди. Птиците се заселили тук преди няколко години и една част от тях останали да живеят на красивото място през цялата година. Въпреки че не са ограничени от заграждения, те не отлитат.
Художникът на замъка Живко Желев, за да покаже колко възпитани са лебедите, се приближава до един черен красавец и започва тихо да му говори. После леко му подсвирва и птицата като омагьосана започва да издава мелодични и звънки крясъци. Оказва се, че "бъбривата" птица е "говорителят" на ятото, тъй като никой от белите му събратя не може да издава звуци - те са от вида "ням лебед". Живко Желев е рисувал красивите птици многократно. Освен с рисуване на картини, той се занимава и с направата на уникални предмети от метал. Най-амбициозната му идея е да покрие с дантела от метал сградата на църквата, която се намира близо до замъка.
Гигантски фенер, рицарска броня, стоманен орел - това са само част от спиращите погледа фигури в градината на замъка. Още много интересни акценти тепърва ще се настаняват тук. Според плана на собственика, всичко, което се прави, е предвидено да просъществува поне хиляда години - от постройката до последния елемент на украсата.
Истински шедьовър е винарската изба. До нея се стига след преминаване през мрачен тунел, създаващ импулсивно внушение за навлизане в мистичен свят. Самата изба е дискретно осветена, обзаведена с огромна резбована маса и столове от дърво - изящно изработени като за крале. Познавачите твърдят, че вината, които се дегустират там, могат да съперничат по вкус, цвят и аромат на най- фините и изискани елексири. За да докаже тези твърдения, Георги Тумпалов ни предлага да опитаме от неговото вино.
Той още не е решил за какво точно ще използва замъка, след като го довърши - може би за хотел или за туристически атракцион. Засега той е просто мечтата на живота му, която иска да осъществи докрай. Сам е проектант на сградата и технически ръководител на строежа. За много от нещата е и пряк изпълнител. " Всеки един камък е минал през ръцете ми, преди да бъде положен в стените. Заможни чужденци му предлагали да купят замъка още сега. Той обаче е категоричен, че не го продава на каквато и да е цена.
И тъй като на това приказно място явно изненадите са много - в дъното на двора откривам щраусова ферма. Птиците изглеждат малко уплашени от внезапната ми поява, но не виждам да заравят глави в пясъка. Оказва се, че те всъщност никога не правят така - представата ни за подобно поведение, породена от популярния израз, е абсолютно невярна. Стопанинът им ме предупреждава, че щраусите понякога са доста закачливи и обичат да крадат шапки и очила. И въпреки че изглеждат безобидни и дружелюбни, щом нарушиш пространството, което те считат за свое, могат сериозно да наранят нахалника. Не с големите си страховити човки, както отначало си мисля, а доста по- позорно - с ритник.
ЗАМЪКЪТ вече е атракция, с която местните жители се гордеят. А дали тук ще се заселят и призраци, зависи най-вече от собственото ни въображение, шегуват се посетителите.
Автор: Таня Атанасова
Прочетена: 25778
