ГЕРОЯТ
19.01.2008
Тяхната "публичност" трае кратко. До следващото бедствие, което ни връхлети. И тогава остава да се молим отново да има някой като Станко Михалев. Защото ако няма...
Сигурна съм, че и вие сте срещали някой от тях, а вероятно сте ги подминавали, без да ги забележите. Някой от онези скромни и ненатрапващи се хора, които отговорно и дисциплинирано си вършат работата. Независимо дали става въпрос за каране на снегорин, плуване по петнайсет километра на ден или поддържане на машини в изправно състояние.
Но когато животът ги изправи пред сериозно изпитание, те се превръщат в герои. Защото, докато си вършат работата със същата дисциплинираност и отговорност, те спасяват човешки живот. Понякога десетки и стотици.
Един от тях е Станко Михалев - първи механик на потъналия след сблъсък в айсберг в края на миналата година край бреговете на Антарктида лайнер "Експлорър". Станко помогна за спасяването на 154-те пътника, с което спечели уважението на сънародниците си и се превърна в най-достойният българин на 2007 година.
Срещаме се в суетнята около подготовката за новогодишните празници, когато всеки бърза за някъде. Станко обаче изглежда разполага с цялото време на света - за срещи, разговори с приятели, разходки, а напоследък и за много интервюта. Но само до два следобед, когато приключва смяната на съпругата му Светлана и свободното време на брега на "морския" човек се изпълва със задължения около семейството.
Превръщането му за известно време в един от най-сниманите и интервюирани хора изобщо не го е главозамаяло. Дори напротив, Станко срамежливо приема похвалите и поздравленията, и не пропуска да уточни, че "геройството" е било част от работата му.
Живот в морето
Станко Михалев завършва Висшето военноморско училище във Варна, като механик. В продължение на две години работи като офицер във Военноморска база Атия край Бургас.
След като влиза в сила Закона за деполитизацията на въоръжените сили се уволнява от флота и се насочва към гражданска работа. Първо като механик в бургаския филиал на служба "Поддържане чистотата на морските води", след това близо десет години на карго кораби, а напоследък - на пасажерски.
Казва, че е искал да се уволни от флота и се радва, че законът му е помогнал за това. Въпреки всичко е благодарен за годините в армията, които, както сам казва, са го научили на дисциплина и самосъзнание.
Тези свои качества Станко е започнал да изгражда още като плувец в спортното училище в Бургас. "Всеки който се занимава редовно със спорт или със свирене на музикален инструмент, се учи на самодисциплина, а това е най-важното качество", категоричен е той.
Сега е убеден, че именно това му е помогнало да не се паникьоса при потъването на "Експлорър". "На кораба трябва да има единомислие и екипажът да се подчинява на командите на капитана. Ако всеки прави каквото си иска, ще стане анархия и бедствието няма да закъснее", твърди Михалев.
Мечти и реалност
Да бъде моряк е детската му мечта. Главно заради възможността да пътува. На въпрос къде е бил през смях отговаря, че му е по-лесно да отговори къде не е бил - прекосил е всички континенти на шир и длъж, освен Австралия. "Май станах моряк от любов към хайманосването", шегува се 42-годишният мъж.
Това, което го впечатлява, е природата. Може би за това най-много го е поразила девствената красота на Амазонка. И до днес си спомня в подробности пътуването по реката през цяла Бразилия до Перу.
Когато почива в България, също търси девствени кътчета с безлюдни плажове. "За съжаление, по българското Черноморие такива вече не останаха. За това все по-рядко се спирам тук", признава Станко.
Не без тъга констатира че професията на моряка вече не е толкова ценена и престижна, а романтиката отдавна я няма. "По-добро е отношението към работещите на пасажерски кораби. Изискванията там са много по-високи и случаен човек не може да се качи", казва механикът и веднага добавя: "Но и отговорността е много по-голяма като знаеш, че от теб зависят толкова хора. Не можеш да очакваш, че в екстремна ситуация всеки ще реагира адекватно".
Най-сериозното изпитание
Едва ли има моряк, който да плава с мисълта, че корабът му ще потъне. И че кошмарът от сблъсък с айсберг ще се случи и в XXI-ви век. Но вероятно всеки е наясно, че наред с модерното оборудване, изходът при критична ситуация зависи най-вече от бързата реакция, дисциплината и недопускането на паника.
Точно това се е оказало решаващо за щастливия изход при инцидента на "Експлорър". Въпреки че си спечели прозвището "Титаник 2", той успя да избегне трагичната му участ. Резултатът от добрата организация е нито един пострадал или измръзнал.
По време на сблъсъка Станко не е бил на вахта. Събудил се от сигнала за тревога и веднага се включил в спасителните работи, разказва бургазлията. Организирал и ръководел действията на цялата команда в машинното отделение. Той е един от последните напуснали кораба, заедно с капитана. Евакуирал се едва след като всички пътници били отведени на безопасно място.
Определено това е най-сериозното изпитание в дългата му кариера на моряк. Казва, че не се е уплашил, защото е бил добре подготвен да реагира в подобни ситуации. За това и не се приема за герой. "Героизмът е да направиш нещо, което не ти влиза в задълженията, дори с риск за живота, а аз просто си вършех работата" . Убеден е, че повечето от приятелите му, които са и негови колеги, биха постъпили по същия начин.
Героизъм за него е и това, което прави съпругата му. От двайсет години тя работи като старша медицинска сестра в Бургаската многопрофилна болница и всеки ден помага за спасяването на човешки живот.
За наградата и принципите
Благодарен е за наградата, която е получил - Най-достойният българин на 2007 година. Най-много го трогва обаче отношението на хората, които често го спират на улицата, за да му стиснат ръка. Сигурен е, че няма да ги разочарова и ще продължи да бъде за пример.
Най-горди от постъпката на Станко са синовете му, въпреки че нито един от тях няма желание да пътува по море. Михаил учи механика на автомобили, а Тодор се е отдал на страстта си към барабаните.
В началото на годината механикът е поканен от ръководството на Музикалното училище, където учи по-малкият му син, да разкаже пред децата за преживяването си и как всеки може да бъде герой. "Това, на което се опитвам да науча синовете си, и което бих искал да кажа на всяко дете, е да се отнасят към хората така, както искат те да се отнасят към тях. Ако всеки се ръководи от този прост принцип, животът ни ще бъде по-лек", убеден е механикът-герой.
А след това ще се отправи на път към следващото предизвикателство.
По света или у нас
"Много ми се иска нещата в България да се променят, да мога да работя тук, но заплатата ми да стига за нормален живот", споделя Станко. Чувства се малко уморен от пътуванията. За това напоследък си мечтае за работа на брега от 8 до 5, а вечер да се прибира в къщи при семейството си.
Ядосва се, че българите сме склонни сами да си създаваме проблемите. "Ако всеки спазва правилата, ще е по-лесно да се живее тук", убеден е морякът.
За това често се замисля дали да не се засели на някое екзотично място като Бразилия или Перу. Където хем е по-евтино, хем природата не е унищожена.
След кратък размисъл обаче заключава, че където и да ходи накрая пак ще се върне в България. Защото въпреки безпорядъка в държавата, липсата на дисциплина и неорганизираността, мястото му е тук.
Тяхната "публичност" трае кратко. До следващото бедствие, което ни връхлети. И тогава остава да се молим отново да има някой от тях. Защото ако няма...
Автор: Лора Стаматис
Прочетена: 566
Добави своето мнение в коментарите:
