Интересно развитие придоби "случаят Баклава". Наистина имаше смисъл да се повдигне въпросът за участието на децата от ДОВЛРГ "Ал. Г. Коджакафалията" във филма "Баклава" и да се настоява да бъде изведено разследването докрай, за да се знае въобще какво се случва в домовете. Не става въпрос дори за вина, а по-скоро за предотвратяване на всякакви действия, уронващи престижа на децата и институцията.
Продължението обаче, с което са се ангажирали представители на Общинския съвет в Бургас, буди сериозни съмнения в адекватността на една общинска политика, показваща грижи за децата в неравностойно положение.
Докато на всякакви нива в държавата и в света се правят и се изпълняват програми за интегриране, социализация, осигуряване на максимално близки до семейните и домашни условия за деца, лишени от родителски грижи, в Бургас за първи път се проявява "антимодел" на добра политика. И преди е имало подхвърляне на тази тема в публичното пространство, че мястото на този дом не е в центъра на Бургас, че тези деца създават лош имидж на града и т.н., но официализиране на подобни мнения - никога.
Вярно е, че съществуват проблеми и доста нерешени въпроси не само в този дом, а във всички домове от този тип в България. И не само в България. Но е вярно и друго - досега са полагани много усилия за подобряване на условията за живот на децата, независимо от сериозните организационни промени, които настъпиха в институционален план и при разпределение на правомощията и отговорностите към тези домове.
Въпреки сериозния недоимък в определени периоди, винаги са били намирани необходимите средства за бургаския дом - да бъде ремонтиран, да се подобрят условията за пребиваване и условията за занимания на децата. И това е ставало с обединените усилия на институции и организации, за които грижата за тези деца е била приета като отговорност. Български и чуждестранни организации подпомагаха поддържането на дома, той не е бил обект на парадна благотворителност, а се е радвал на постоянни грижи. И на всичко това има свидетели.
Далеч съм от мисълта, че всичко е било решено. Но трудно може да се приеме, че условията там са ужасни и не стават за живеене. Всеки може да види промените през последните години и да направи сравнение с други подобни места в страната.
Най-големият проблем на тези домове е преразпределението на правомощията и отговорностите на различните институции към тях и в това разпиляване стана възможно да се създадат условия за по-висока криминогенност, бягство от училище, "предаване на опит" от по-големите на по-малките и други негативни процеси. Много неща можеха и да не се случат, но се случиха при прехода, при бързането да правим нещо, а после да мислим защо го правим, при бързането да се харесаме или да пренесем механично модели отвън...
Това обаче не дава основания никому да изхвърли децата от този дом, защото пречели на града. Не децата пречат. Има други пречки, които могат да се преодолеят, но ако за този дом и за тези деца се работи с разбиране, с обич, с постоянство, с грижа. Както подобава на добър родител. Защото много от тези деца нямат родители и отсъствието им им тежи. Защото много от тях се чувстват самотни и не намират близост в отчуждението, което очевидно ни завладява все повече и повече. Защото много от тези деца биха имали свой дом, ако други неща се променят в обществото ни.
Ако се променим самите ние. Ако не посягаме към това, което не ни принадлежи. Ако съумеем да дадем частица от себе си на другите.
Както го е правил навремето Александър Георгиев Коджакафалията. Дали някой си спомни за него, когато се подписваше под докладната записка за преместването на децата от този дом?
Автор: Маруся ЛЮБЧЕВА
Прочетена: 1113
