Настоящата статия има за цел да разясни пред широката общественост що за съоръжение ще представлява петролопроводът Бургас-Александруполис и кой има изгода от неговото изграждане. Петролопроводът няма да бъде просто една тръба, както омразно я наричат повечето бургазлии и другите жители в региона, а далеч по-сложно съоръжение. Подаването на суровия петрол ще става от големи руски танкери с над 100 хиляди бруто регистър тона. Тези танкери ще хвърлят котва на няколко километра от брега, тъй като поради огромните си габаритни размери и дълбокото си газене, не могат да влизат в нефтопристанището, за да бъдат стабилизирани стационарно на пристанищните пирсове(кей), какъвто е случаят с нашия най-голям танкер „Хан Крум”. От танкера петролът ще бъде подаван към плаващ буй(шамандура), а след това по тръба по морското дъно до нагнетателна помпена станция №1 на брега. След това трасето на петролопровода прекосява директно парк „Росенец”, продължава през местността Пода край Мандренското езеро, пак Странджа и по поречието на река Тунджа отива в Гърция до град Александруполис. По трасето на петролопровода ще има и втора НПС-2, тъй като разстоянието до Александруполис е над 300км и суровината трябва непрекъснато да бъде изтласквана до пристигането й в Гърция. У комшиите гърци ще постъпват големи нефтови резервоари на сушата, каквато е технологията за получаване на суровия петрол от пристанището до НХК. И оттук вече отново големи руски и гръцки танкери ще приемат нефта,за да го транспортират директно през Средиземно море до всички страни в Европа и света. Само че тук танкерът ще бъде стабилизиран на специализиран пирс. Свръзката между тръбопровода на танкера и входящата тръба е вече на сушата и става в специален басейн, откъдето може веднага да бъде изпомпан разливът на нефт при разкачване на свръзките, така че рискът от разлив у гърците е сведен до минимум.
На следващо място да видим кой има изгода от проекта: на първо място, руските фирми „Транснефт” и „Роснефт”,които ще контролират напълно транзита на нефт през тръбата и техните фирми ще извършват дейността по реализацията и разпределението на печалбите. Искането на Русия е да притежава мажоритарния пакет акции от съоръжението, да притежава собствеността и на входната инфраструктура, тъй като нефтът е руски.
Гърция също е удовлетворена от проекта, тъй като те ще притежават изходната част на съоръжението, техните танкери също ще участват в по-нататъшното транспортиране на нефта, което съответно също ще им носи огромни печалби. Искането на България също да участва в транспортирането на суровия петрол със свои танкери беше отхвърлено, тъй като България няма нефт и за нея ще остане само тридесетмилионна годишна такса от транзитното преминаване на петрола през наша територия.Относно изграждането на проекта голямата конспирация от „светата” троица 8-5-3 продължава да поддържа пълна информационна мъгла и няма яснота за евентуалните вреди и щети върху околната среда на територията на община Бургас и в акваторията на Бургаския залив, плажната и брегова ивица и районите на трасето, през които ще минава петролопроводът. Известно е, че Черно море е затворено и евентуален разлив на петролни продукти крие големи опасности (какъвто беше случаят в Керч през септември миналата година...).
А такива реално съществуват. Прехвърлянето на петрола от танкерите към тръбата ще става на вода, за което и най-модерните съоръжения не гарантират голяма сигурност при големи морски вълнения и бури. В Бургаския залив освен руските танкери, които ще пристигат, акостират и много други големотонажни кораби. Една погрешно хвърлена котва от танкера или друг кораб, при нейното обиране може да загребе с рогата си минаваща по дъното на морето петролна тръба и ако предизвика скъсването й веднага си представете какво може да се случи- хиляди тонове петрол ще се разлеят из целия залив. Петролните танкери през лятото силно се нагряват от слънчевото греене, в резултат на което се отделят големи количества отровни и взривоопасни изпарения във въздуха. При прокарването на трасето през Странджа и Сакар планина и по-нататък ще бъдат изсечени стотици декари гори, а и да не забравяме, че над 50% от площите на Бургаския регион са защитени територии.
Нищо не се казва, че тръбата е само една байпасна(междинна) връзка,тъй като се предвижда директно подаване на руския нефт от Казахстан през Турция и Босфора към Александруполис и проекта Бургас-Александруполис има само временен характер. Какво ще се прави с този над 300-километров канал след преустановяване на неговата експлоатация? Съществува голям риск за туризма и риболова, които са едни от основните поминъци на населението от Черноморието. България само от туризма получава ежегодно над 4 милиарда приходи( над 30 милиона лева само на ден) и като го сравним с годишната такса от петролопровода, това е не да смениш кон за кокошка, ами яйце за стадо коне...
Така че, бургазлии и всички трезвомислещи хора от района сами преценете защо всички трябва масово да гласуваме на референдума срещу изправилата се опасност, която ни грози.
Автор: Васил СОТИРОВ
Прочетена: 938
