Днес Хавана е ключ към Латинска Америка. Тя може би е най-голямата безмитна зона на испаноговорящия свят.
Никола Инджов е роден на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Той е поет, публицист, есеист и преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски език. Има награди от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели. Инджов е и носител на националната Ботевска награда (2001), както и на орден “Св. Св. Кирил и Методий”. Бил е дългогодишен дипломат в редица латиноамерикански страни, сред които и Куба. Автор е на две книги за Куба - “Кубамар” и “Двуречие”. В продължение на около 30 години е бил вицепрезидент и президент на Българо-кубинското дружество за приятелство. Удостоен е и с кубински орден Amistad (Приятелство).
- Г-н Инджов, световната топновина е оттеглянето на Фидел Кастро от властта. Как ще реагират кубинците на тази новина?
- Мисля, че кубинците са подготвени психологически за тази новина, тъй като от 2 години насам по здравословни причини Фидел Кастро е извън активното управление на Куба. Но независимо от това какви постове заема и какви няма да заема, той е лидер на Куба и остава като лидер на Куба, защото се превърна в историческа фигура. Целият му живот практически е посветен на каузата на една революция, която той продължи. Не казвам “той започна”. Ще цитирам по памет едни негови думи: той казва, че в Куба е имало една-единствена революция – “Тази, която започна в град Байямо под ръководството на Карлос Мануел де Сеспедес през 1858 г. И бе продължена от Хосе Марти във войната за независимост с испанските колонизатори в края на 18 век, бе продължена на свой ред от Хулио Антонио Мейя и от нас, брадатите въстаници, които излязохме в планината Сиера Маестра – ние, братя Кастро, Ернесто Че Гевара и други герои на революцията”. Така че той не отделя революцията през последните години от революционното движение в Куба, започнало толкова отдавна.
Как ще реагират кубинците – кубинците са мъдри и отговорни в размислите си хора. На всички нива, не става дума само за партийни функционери, за държавни чиновници, за офицери и т.н., а за хората от всички слоеве и това прави силно впечатление. Това са хора, които се отнасят с любов и с отговорност към своето отечество. Кубинците точно ще отсъдят, че след Фидел Кастро остава една страна без безработица и същевременно с еднопартийна политическа система. Остава една страна със силно развито здравеопазване и образование и едновременно с това с ограниченост на личността в нейната предприемчивост. Остава една страна, която беше безпощадна спрямо корупцията, но в която корупцията все още съществува, породена от огромната бюрокрация. Това може би е най-големият бич. За да сме справедливи, трябва да кажем, че това се дължи на тоталитарната система на управление.
- Накъде ще поеме страната оттук нататък според Вас?
- Ами трябва да видим в какъв момент на своето развитие се намира Куба. В икономически план Куба е страна, в която има направени огромни чуждестранни инвестиции. В България си нямаме представа за техния размер. Днес Хавана е ключ към Латинска Америка. Тя може би е най-голямата безмитна зона на испаноговорящия свят. С очите си видях какво нещо е построено като хранилище на безмитни стоки от всякакъв характер. Последните години се породи един много особен феномен – създаде се като че ли един втори кубински народ, който обаче не живее на острова, а в Маями. Кубинската емиграция там беше към 800-900 000, а сега се говори за няколко милиона. Това е една диаспора, която е свързана със своето отечество и може да оказва влияние върху бъдещото развитие на Куба. Измежду средите на тази кубинска колония в Маями има крупни индустриалци, крупни търговци, крупни финансисти. Може би тази диаспора ще направи големия пробив в 50-годишната блокада, която САЩ са образували около Куба.
- А САЩ ще се възползват ли от ситуацията? Ще се опитат ли да се намесят във вътрешната политика на страната?
- Съединените американски щати? Които се намират само на 90 мили от Куба? Те се намират на хиляди километри от Косово и се намесиха там, камо ли в Куба…(смее се). Намесата е едно, отпорът на тази намеса е друго и кубинският народ трябва да бъде похвален. Над 200 години продължава войната на САЩ срещу Куба. Това не е война на Рейгън, не е война на Айзенхауер, не е война на Рузвелт – това е война, която е започнала още от първите американски президенти по простата причина, че Куба е островът, който стои срещу устието на Мисисипи и там, по поречието, е съсредоточена човешката, индустриалната енергия на САЩ. Куба има национална доктрина, Куба има национален морал. И всичко това ще остане и след Фидел Кастро.
- Можете ли да си спомните колко пъти Кастро е идвал в България и какви бяха отношенията им с Тодор Живков?
- Прекрасни отношения. Нито веднъж, когато той е бил в България, аз не съм бил тука, защото бях в Куба. Но Кастро много обичаше България. Спомням си, че в навечерието на първото си заминаване за София през 1972 г. в Хавана се състоя една вълнуваща среща между него и българските научно-технически специалисти, които работеха там. Около 20 000 българи преминаха през Куба и бяха много полезни – лекари, хидроинженери, строители на пътища, проектанти. Те прочетоха на Кастро едно писмо, в което изразиха радостта си, че той отива в България. Аз бях автор на писмото, въпреки че не бях го подписал.
България беше част от неговата първа голяма обиколка като лидер на Куба. Когато самолетът се снишаваше над България, той каза – “Самолетът се снижи и ние видяхме отдолу една страна като от приказките”. Личните отношения между Фидел Кастро и Тодор Живков бяха много приятелски. И в тях имаше много мисъл за двата народа. Фидел Кастро се вслушваше в Живков като в по-възрастен и по-опитен човек и подчертаваше това. А Живков просто изпитваше една слабост към Кастро и всъщност той беше първият лидер на социалистическа страна, който посети Куба.
- А оттеглянето на Кастро означава ли и раздяла с комунизма?
- Не бих казал, че комунизмът е главната доктрина на Куба. Главната доктрина на Куба е националната независимост. Комунизмът е един ценностен ориентир в много сложния идеологически 20-ти и 21-и век. Те избраха комунизма като идея, която е най-адекватна за развитието на Куба. Революцията, водена от Кастро, завари Куба с 45 % неграмотност, без собствена индустрия. Тя беше превърната в страна на проститутки и на казина. Имаше революция в образованието, революция в селското стопанство – комунистическата революция всъщност даде земята на тези, които я обработват. За образованието да не говорим. До ден-днешен образованието там на всички нива е абсолютно безплатно. Децата получават безплатни облекла, имат безплатни учебници, моливи, тетрадки, линии, гумички – това има значение.
- Ще успее ли Куба да намери адекватен заместник на Кастро и може ли това да е брат му Раул?
- Това е много сложен въпрос. Брат му Раул може да бъде този заместник, но в групата, която управлява последно време, има и много по-млади от него. Раул също е на възраст. А има много по-млади хора, които са с доста модерно мислене и добре образовани. Раул може да бъде единият от тях. Но по-важно е кои ще бъдат другите. А смени ще има непременно, убеден съм в това. Проблемът е, че тези смени се диктуват не само от интересите на Куба, но и от интересите на великите сили. Те също ще гледат да сложат свои хора тук-там. Въпросът е лидерът на нова Куба да има този комбинативен талант, че да съчетае всички тенденции, всички влияния и да отпуши пътя на Куба напред. Ако не бях българин, бих искал да бъда кубинец и много ми се иска Куба да тръгне по-отворено, по-смело - тя има човешкия капацитет за това.
Автор: Интервю на Валерия КАСИЯН
Прочетена: 999
