Аз мисля, че най-малко на президента Първанов трябва да обяснявам каква трябва да бъде позицията на България спрямо Македония, тъй като той не по-лошо от мен в исторически план познава общата история на двете страни
- Г-н Каракачанов, доволен ли сте от реакцията на македонския президент Бранко Цървенковски по въпроса за отношението към гражданите на Македония с българско самосъзнание?
- Не съм доволен от отговора на Бранко Цървенковски, защото той се опитва пак да се изсули и да се измъкне, както се казва по народному. Тук въпросът не е само до събарянето на паметника на Тодор Александров. Тук въпросът е до цялата репресия, която се стоварва върху българите в Македония и тези, които се заявяват като такива. Това е проблемът на Македония. Събарянето на паметника е символично, това е чисто физически акт на “приятелско отношение”. Но цялата тази истерия около паметника беше придружена с викане в полиция, психически тормоз, вече двама души са уволнени от работа във Велес. Едната жена е учителка и тя е уволнена за това, че мъжът й е присъствал там. На Бранко Цървенковски отговорът му е абсолютно незадоволителен.
- От друга страна, за първи път България изразява подобна позиция към настроенията в Македония на такова високо ниво.
- За първи път български президент директно заявява позиция, че историята трябва да се чете, че тя е обща и не трябва да се разделя.
- Да, но как си обяснявате тази конкретика от страна на президента Първанов?
- Тази позиция отдавна се очакваше, защото политиката на Скопие вече мина всякакви граници с антибългарски измерения. Там има не само медийна истерия, но и чисто полицейски произвол, административен натиск върху българи в Македония. Беше крайно време българската държава да заеме ясна, категорична и твърда позиция. Аз приветствам тази позиция на българския президент.
- Вие обсъждал ли сте лично с президента Първанов това, което се случва спрямо българите в Македония?
- Аз мисля, че най-малко на президента Първанов трябва да обяснявам каква трябва да бъде позицията на България спрямо Македония, тъй като той не по-лошо от мен в исторически план познава историята на Македония и общата история на България и Македония. Хубавото е, че днес и в парламента беше прочетена декларация точно в този смисъл – че България трябва да вземе ясни, категорични и твърди мерки спрямо подобни посегателства и на Македония трябва да бъде заявено, че пътят към НАТО и ЕС минава през зачитане правата на българите в Македония. Ако те продължават да водят тази политика, нямат място нито в НАТО, нито в ЕС.
- Какви конкретни стъпки трябва да направят в тази посока българското правителство и парламентът?
- Всяка една страна, която кандидатства за НАТО и за ЕС, трябва да изпълнява определени условия. Първото условие, което е за НАТО, е добри отношения с всички съседни държави. Както Гърция поставя въпроса по един категоричен и твърд начин за опитите да се краде от гръцката история в античния й период, то България трябва да постави ясно и категорично въпроса за българската история, която се краде. Второ – трябва да бъде поставен въпросът с правата на тези граждани на Македония, които се изявяват като българи. Трето – да се спре индоктринацията на младото поколение чрез образователната система.
Всичките тези фалшификации и омраза в учебниците по история трябва просто да бъдат премахнати. Не може в XXI в. в учебниците по история на Македония да се пише например, че Кирил и Методий били македонци, цар Самуил бил македонски цар, който се борил срещу българите, братя Миладинови били македонци, Гоце Делчев бил македонец, българите били окупатори, татари. Тези определения възпитават омраза. Всъщност в учебника по история се формулира официалната държавна политика, а тя е антибългарска. Тези твърдения първо не са верни като исторически факти. Дори в страни като Германия и Франция, които воюваха векове и се избиваха масово, направиха така, че в техните учебници по история се казва истината. Там се посочват грешките и на Франция, грешките и на Германия.
- В началото казахте, че не сте доволен от реакцията на македонския президент. Трябва ли България да изостри толкова отношенията си с Македония, колкото Гърция?
- Какво значи да изостри? България трябва ясно и категорично да постави своите изисквания. Няма нужда от излишно изостряне. Ако в Македония не са наясно със себе си, вината не е наша. Докато не се научат, ще седят и ще чакат. Това, което се опитва да прокара Македония като официална идентичност, е пълна глупост. От една страна, си античен македонец от времето на Александър Македонски, от друга страна, си славянин. Няма как да се случи просто. България просто трябва да каже: “Вън лъжата от учебниците по история” и тогава сядаме и разговаряме по другите въпроси. Иначе бизнес отношенията нека да си вървят. Няма нужда от истерия. Просто се казва: “Момчета, това е положението”. Македония в момента не е готова за Алианса. Както се казва, за да отидеш на олимпиада по математика, трябва да можеш да смяташ и да знаеш, че 2+2=4. Когато смяташ, че 2+2=12, ти не си подготвен да се явиш на олимпиадата.
Проф. Божидар Димитров:Три са вариантите за бъдещето на Македония
Ясно е, че разговорът между българския и македонския президент е бил доста сериозен. Този факт се доказва от “съвета”, който българският държавен глава отправя към македонския си колега Бранко Цървенковски и към всички македонци - да прочетат историята за Тодор Александров. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
“Среща между Георги Първанов и Бранко Цървенковски не е имало много отдавна. А това е смешно, защото това е една съседна страна и е единствената, като изключим Сърбия, която има такива тежки и екзистенциални проблеми”, коментира проф. Димитров. Според професора една държава, “която не знае как ще се казва утре”, трябва да е инициатор на такива по-чести срещи.
“Предполагам, че Георги Първанов никога няма да откаже среща с македонския си колега. Една среща между българския и македонския президент е въпрос на два часа, толкова е разстоянието между Скопие и София”, каза още Димитров.
За съжаление, според проф. Божидар Димитров, след като Македония не си знае името и всеки момент албанците в северозападната част могат да преминат към Косово или към Албания, би следвало страната да седне да се размисли и да установи ред и стабилност.
Бъдещето на страната директорът на Националния исторически музей вижда в три варианта: “Най-лошият е този, в който албанците в Македония се отцепват и преминават към Косово. Какво ще стане с остатъчна Македония - не знам. По-добрият вариант е Македония да се запази такава, каквато е, и на практика федерация след Охридското мирно споразумение. Федерациите могат да кретат известно време и след това се разпадат. И третият вариант е - Македония - свободна и независима държава, член на НАТО и Европейския съюз на ребългаризираното население, т.е в една втора държава на българската нация”, посочи още проф. Божидар Димитров.
Автор: Интервю на Миглена СЛАВОВА
Прочетена: 366
