Съдът поиска очна ставка между антимафиота Милен Димитров и Толупа заради противоречиви показания около събитията през 2000 година
Димитър Желязков/на преден план/, Янко Гюров и Диньо Динев за пореден път заедно в съда, този път по обвинение за лъжесвидетелство
15 юни 2000 година, малко след полунощ. На пътя Поморие-Бургас, близо до военната почивна база в Сарафово, в личния му “Мерцедес” е открито тялото на помориеца Венелин Москов. Застрелян със седем куршума в главата от упор. Две години по късно бруталното убийство влиза в съда, а на подсъдимата скамейка е Румен Димитров-Психото, човек от обкръжението на Димитър Желязков-Очите, който пък в момента излежава 4,6 години затвор за организиране и ръководене на престъпна наркогрупа.
Румен Психото е осъден да остане зад решетките до живот. Докато той обжалва решението на Бургаски окръжен съд, през същата, 2002 година, неочакван свидетел буквално взривява общественото пространство, като съобщава на разследващите органи нови обстоятелства около разстрела на Москов. Във фаталната за него нощ той имал среща с Психото, Митьо Очите, братята Диньо и Бано Диневи, Янко Гюров и Лъчезар Димитров. Компанията била там и докато Психото направил на пихтия главата на Венци. После заедно напуснали местопрестъплението.
Сензационните разкрития са на криминално проявения Стоян Димитров-Толупа, който по време на делото за убийството на Москов е в затвора за друго кърваво престъпление. Той е осъден за тройното убийство в Несебър през 2001г., когато кола-бомба избухна пред дома на Очите и отне живота на съпругата му Тянка, брат й и един от бодигардовете на Димитър Желязков. Имало ли е договорка между Толупа и разследващите органи да му бъде смекчена присъдата, ако накисне наркобоса от Несебър или съвестта на тройния убиец е проговорила в затвора и той е решил да изпълни гражданския си дълг, заявявайки факти от нощта на 15 юни, не стана ясно. Факт е обаче, че след “признанията” му започва ново разследване срещу Очите, дясната му ръка Янко Гюров-Поморийския, братята Диневи и Лъчезар Димитров. Преди 6 години те са разпитвани многократно пред окръжни и апелативни магистрати, а през 2006 година – обвинени в лъжесвидетелство и умишлено затаяване на истина по чл. 290 от НК. Но не и за съучастие. Трябва да минат обаче още 2 години, за да влезе делото в съда. Малко след като Димитър Желязков и хората му се признаха за виновни и се съгласиха да изтърпят наказания, много под минимума, предвиден в закона за организираната престъпност.
Какво опита да докаже прокурорът в петък
Петима души са видели как Румен Димитров-Психото застрелва от упор Венелин Москов преди осем години, но са укрили този факт от разследващите органи. Това се опита да докаже в петък бургаската прокуратура пред състав на районния съд. На подсъдимата скамейка като лъжесвидетели, обвинени по член 290 от НК, бяха наредени Димитър Желязков-Очите, Диньо Динев, Янко Гюров-Поморийския и Лъчезар Димитров. Братът на Динев – Бано, за когото се предполага, че е бил част от компанията в нощта на 15 юни 2000г., е в неизвестност.
Вещи лица, бивши гаджета на обвиняемите и ключовият свидетел по всички дела срещу Очите – антимафиотът Милен Димитров, трябваше още веднъж да възпроизведат събитията около първото брутално убийство в кримиконтингента на Бургас.
Близо 5 часа продължиха разпитите в съдебната зала, а по настояване на адвоката на Желязков Илиян Василев съдът нареди очна ставка между служителя на отдела за борба с организираната престъпност и осъдения на затвор до живот Стоян Димитров - Толупа, чиито показания провокирали процеса срещу петимата.
Какво спести Милен Димитров
Месеци след убийството в полицията постъпила оперативна информация за среща в кафе “Аперитив” в жк “Меден рудник”, на която присъствали Толупа, Димитър Желязков, Янко Гюров, Румен Димитров и Георги Сивков. Черпили се за освобождаването на Психото от първоначалното му задържане. Трябвало да минат обаче две години, а Толупа да влезе в затвора за убийството на съпругата на Очите, за да се сети разследването за ценната информация и да накара Стоян Димитров да потвърди думи, казани в неофициален разговор пред бопаджията много по-рано.
В деня на убийството Очите и част от хората му поискали да се видят с Москов, за да купят от него кокаин, тъй като техните запаси свършили. Уговорили си среща малко след полунощ на 15 юни, на пътя край Сарафово. Преговорите минали без напрежение, но по неясни причини внезапно Венци и Психото се сбили. Другите от групата ги оставили да се разправят и се качили по колите си. И не се намесили, когато Румен започнал да стреля по Москов.
Тези факти били коментирани в присъствието на Толупа в кафето. Кога и при какви обстоятелства обаче той е споделил наученото с Милен Димитров, антимафиотът отказа да каже, като се позова на закона за държавната тайна. Като класифицирана информация той определи и посочването на човека, издал за срещата в “Меден рудник”.
Тайна се оказа и мястото, където Димитров е разпитал свидетеля, както и начините за документиране на сведенията.
“В затвора съм от 7-8 години, викан съм на разпити по различни случаи хиляди пъти, говорил съм с много хора, не мога да помня всички. Нямам никакъв спомен да съм разказвал на Милен Димитров за среща в “Меден рудник”, каза малко по-късно Толупа. Той бе докаран от затвора за очна ставка с полицая, след като Илиян Василев настоя да бъде разпитан повторно.
Четири алибита, които съдът не призна
“Бях в ареста в Бургас, когато дойдоха и ме взеха да свидетелствам пред Апелативния съд за убийството на Венелин Москов. Съдията ме предупреди да отговарям само на въпросите, които ми зададат. Попитаха ме къде съм бил в деня на убийството, аз казах – вкъщи. Това беше целият разпит. Никой не ме е питал къде съм бил през нощта. Не познавам НПК-то и тогава не съм смятал за нужно да казвам неща, за които не са ме питали. Нищо не съм затаявал”, каза пред съда в петък Димитър Желязков.
Янко Гюров и сега отстояваше версията, че във фаталната нощ е бил на дискотека с компания и не е напускал заведението до 3,00 часа сутринта на 15 юни. Показанията му бяха потвърдени от приятелка на бившото му гадже Светла – Зорница Милева, която била с тях през цялото време. Свидетели, които да оборят алибито на Поморийския, прокуратурата не можа да осигури.
Диньо Динев беше представляван от служебен адвокат, а Лъчезар Димитров се защитаваше сам. Двамата са подсъдими и за това, че са се опитали да изградят фалшиво алиби на Румен Психото. При първите разпити след убийството Диньо Динев е потвърдил, че на 15 юни Румен Димитров му бил на гости в дома в старозагорското село Богомилово. Лючезар пък заблудил полицията за собствеността на мобилните телефони, от които Психото е звънял в часовете на убийството.
Четиримата бяха признати за виновни по обвиненията за затаяване на истина и съзнателно потвърждаване на лъжливи показания в процеса за убийството на Венелин Москов. Наказанието, което им наложе в петък състав на Бургаски районен съд, е 1 година лишаване от свобода условно, с тригодишен изпитателен срок.
Това дело е поредният гаф на бургаската прокуратура срещу моя клиент, коментира, преди да чуе присъдите, адвокатът на Очите Илиян Василев. Самият процес той нарече бутафория и се закани, че ще обжалва решението.
Без присъда за „Миришат ти краката“ и „Да пукнеш дано!“
Второ дело срещу Желязков приключи с оправдателна присъда
Бургаски окръжен съд отмени присъдата на Районен съд – Несебър, с която Димитър Желязков бе признат за виновен по чл. 325 от Наказателния кодекс за хулигански действия в боулинга на “Мариета палас” и го обяви за невинен. Доказателствата на обвинението, че Очите е нарушавал обществения ред, като е настоявал за силно осветление в залата и за сръбска музика, не издържаха. Прокуратурата сама се отказа и от заключенията, че в нощта срещу 2 ноември през 2006 година Желязков посегнал на управителката Неделина Ташева, сестра на общинския съветник в Несебър Венелин Ташев. В хода на разследването не било изяснено дали Очите я ударил с глава или й е издърпал ухото. Затова пък имало свидетелски показания, че двамата си разменили реплики, равностойни по съдържание и специфика, от рода на “Миришат ти краката” и “Да пукнеш дано”.
Автор: Севдалина ПЕНЕВА
Прочетена: 1141
