Евдокия Симеонова изповяда: Живях в Бургас . Евдокия се усмихва от корицата на книгата точно на 50-ия си рожден ден. Хубавото настроение е запечатал тогавашният фоторепортер на “Фар”-а Гавраил Белберов
“Съжалявам, че открих тази жена толкова късно. Някак сме се разминавали през годините, макар че сме живели един и същ живот, с едни и същи хора, в един и същи град. В тази книга няма хули, няма присъди и най-важното – няма себеизтъкване. Има една подкупваща искреност, краткост и релефност на разказа”, пише за книгата на Едвокия Симеонова “Живях в Бургас” поетът Недялко Йорданов. Утре вечер той ще представи мемоара на специално тържество в зала “Компас” на хотел “България”.
Писателят Любен Петков, почти целият екип на “Черноморски фар”, където авторката е реализирала себе си като журналист, представители на гилдията от други медии, приятели и близки се очаква да присъстват на срещата. Роднини, които живеят в Англия, ще дойдат специално за събитието.
“Знам, че съвпада с великденските тържества, но аз съм щастлива, защото така празникът става двоен. За мен този ден е много специален - майка ми се казваше Велика и помня как тя винаги черпеше с червени яйца. Затова този ден ще е и в нейна памет. Но аз искам да обърна поглед и напред, към внуците ми, неслучайно съм направила посвещение на Георги – първородния ми внук, който учи в Кипър бизнесадминистрация - да се завръща винаги на родния бряг”, с познатата си емоционалност разказа вчера Евдокия Симеонова – жената, посветила целия си съзнателен живот на професията. С пълно себеотдаване.
Писала е мемоарите две зими и едно лято. Никак не било леко. Изживявала наново собствената си съдба, връхлитали я непрестанно образи от миналото, стари случки, весели срещи и тежки препятствия, защото “не са все хубави спомените”. И въпреки напрежението не се отказала – заради достойните хора, с които занаятът я събирал по прашните житейски друмища заради отминалото време, което си има своите позитивни образци, заради истината.
“Нищо не съм измисляла. Всичко е тъй, както е било, на което съм била свидетел и както е преминало през мен. Но имам премълчавания, не може в такъв разказ да не се премълчи, защото някои хора ги няма вече. Най-добрият цензор ми беше Любен Петков. Той четеше след мен и казваше – да разсъждаваме върху тия 50 страници, натежава ми тук, дай да се лишим от това и това”, заобяснява Евдокия и не скри - готова е отново да се разплаче.
“Живях в Бургас” е чудна автобиография, пъстра мешавица от фактология, смях и сълзи, семейна история, ярки лица от национален и местен мащаб, словесна снимка на тревожни събития, станали преди десетилетия, летопис на бургаската журналистика – “Черноморски фронт”, “Бургас днес”, “Акценти”, “Черно море - юг”. Богатият фотографски материал потапя добавъчно в атмосферата, която се улавя още от корицата – дело на Димитър Рачев и издателство АМКО.
Защо трябва да бъде четена тази книга? Според Недялко Йорданов, защото в нея има смисъл – за нашия живот, за живота на цяло едно поколение, “което премина през всички възможни превратности на времето”. Според самата Евдокия – заради преплитането на човешки съдби и защото това е книга против забравата.
Иде ред на бъдещите читатели, които ще намерят своя мотивация и ще открият между страниците нещо лично, близко и изстрадано – каквото всъщност усещане носи всяко изповедно четиво.
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Прочетена: 120
