Битката за аудитории и пари превърнаха малките селища в ничия земя, смята той
- Доц. Лозанов, 7 май е Денят на радиото и телевизията. Нека поговорим за основните проблеми и работата на електронните медии в България. Как ще коментирате заглушаването на българските радиостанции в пограничните райони и Черноморието?
-Това винаги е било проблем. Аз не знам дали това е заглушаване. Просто ние не развихме регионална комуникация, която реално да интегрира медийно населението в тези региони. Беше много важно още когато работехме в НСРТ, да се изработят критериите, които поставяха акцент върху това, че трябва да се развива тази комуникация. Но се случиха поне две неща, които попречиха. Първо, тази комуникация, която би интегрирала населението в тези региони, трябва да има ясна обществена насоченост и да изпълнява ясна обществена функция. Поначало има спад в обществените ангажименти на радиото и телевизията в момента. Силни комерсиални формати, така да се каже, завладяват аудиторията и се радват на комерсиален резултат. Всичко се превръща малко или повече в реалити и тези радиостанции и телевизионни програми търсят големите градове и местата, където може да се събере аудитория, за да се гарантира рекламен приход. Така че периферията остава ничия земя в медийно отношение. Това е единият проблем. Другият проблем е навлизането на мощните музикални формати - особено в радиото, които също нямат регионална насоченост, нямат такава проблематика, която да може да интегрира хората. Самото това население, според мен, не е превърнато в радио и телевизионна аудитория, за съжаление, на българските медии.
-А какви стъпки могат да бъдат предприети, за да се спре този процес на заглушаване или поне да се подобри разпространението на българските радиостанции в тези региони?
-Работа на регулатора беше да създава критерии за конкурси, а не в големите градове да се правят отново и отново конкурси за регионални телевизии. Само че отново комерсиалните интереси и лобитата изиграха своята роля. Така че това беше един инструмент, но има и нещо друго - ние поначало все повече започваме да живеем в медиен свят и националните характеристики на медиите все повече губят значение. Докато ние търсим начини да покрием тези гранични райони, това ще престане да бъде проблем. Времето ще го измести и ние ще бъдем безнадеждно закъснели.
-Две телевизии в националния ефир излъчват реалити програми от типа “Пей с мен” и “Мюзик айдъл”. Как ще коментирате широкия зрителски интерес към този тип програми?
-Няма нищо лошо в този тип предавания. Те не са само две, а са много повече. Лошото е обаче, когато този тип програми се превръщат в център на комуникацията и когато започват да създават модела на комуникацията. В цял свят те имат своето място, но винаги са периферни, екзотични форми на телевизионна комуникация. Те са в сферата на перата и конфетите в телевизионното забавление. Някъде в центъра има сериозна медийна стратегия за сериозни предавания, които носят сериозни послания. Това е свързано със свободата на словото и с разследващата журналистика. Колкото повече се губи гражданската позиция на медиите, толкова повече реалити форматите ще стават важни. Има и нещо друго - реалити форматите вкарват в центъра на публичността хора, които нямат публична роля. На хората вече не им се иска да гледат публичните лица и затова се насочват към реалити форматите.
-А как ще коментирате феномена “Кен ли”, който намира широк отзвук по цял свят?
- Как да го коментирам? Вие знаете, че има и куриози. Някоя марка, която е напечатана на обратно, изведнъж става много скъпа и ценна, тъкмо поради това, че е сбъркана. И това е така - един куриоз. По някакъв начин носи атракцията, но по никакъв начин не изразява важно послание. В това няма смисъл, няма нищо важно, което да е казано. Това е в рамките на куриоза и задоволява любопитството към куриоза. Както влиза човек в един панаир и търси куриозите и забавлението с тях, но после, когато излезе извън панаира, всичко остава там.
-В България започна процес на цифровизация. Труден ли ще бъде пътят за постигане на тази цел?
- Много труден, и то защото цифровизацията беше умишлено задържана години наред. Беше задържана, защото цифровизацията създава други отношения в сферата на комуникациите и разширява сферата на словото дори само с това, че разширява честотния ресурс и дава възможност за много по-широка конкуренция, обезсмисля частично регулацията от страна на държавата. Затова практически политиците задържаха цифровизацията, което натрупа огромни напрежения. Създадоха се две лобита, а нашата регулация и законодателят, това отдавна е известно, не е независим. Тези две лобита според моментната си сила или възможности диктуват една или друга посока на цифровизацията. България продължава да бъде в патово положение. А забавянето на процеса на цифровизация е проблем за европейската ни интеграция. По този начин постепенно отпадаме от европейското комуникативно пространство. Както се оказа, заради корупцията отпадаме от европейското икономическо пространство.
-До 2015 година българският телевизионен ефир трябва да бъде напълно цифровизиран. Дали страната ни ще успее да се справи?
- Песимистичната прогноза е 2015 година. Процесът трябва да приключи 2012 година. Засега няма никаква симптоматика, че ще се справим. Все още се умува по законодателни форми. Законодателят не приема ясни регламенти в това отношение, ясен план за преход, независимо че такива проекти съществуват. Всеки проект е по-добър. Още повече лобитата искат да влязат в ефир, а до момента не са влезли, много настояват за аналогови конкурси. СЕМ ту пуска, ту спира аналоговите конкурси.
-А в радиоефира може ли да протече процес на цифровизация? Какви са Вашите прогнози, кога може да приключи един такъв процес?
-И в радиоефира има такъв процес, но не там е центърът на сблъсъка на интересите. Те са в телевизионния ефир. Друг проблем, за който знаем, е постепенното изчезване на различните формати, на “говорещите” формати и залагането на един музикален формат, който има прекалено много сходни по звучене програми, които, така да се каже, се случват в ефира.
-Но с разрешаването на музикалните формати в ефира отпада ли проблемът с цензурата в медиите?
-Музикалните формати не са територия на особени властови амбиции и там няма особена цензура. Цензурата е проблем за “говорещите” формати и през последните години цензурата в България не отпада. Напротив, цензурата се усеща по един много по-сложен начин, но не могат да се посочат нейните източници. Тя върви през едни сложни политико-икономически корпоративизми.
-А как ще обясните малкия брой на разследващите журналисти в България? Цензурата ли е проблемът?
-Проблемът е друг – първо, на ниво медии. Фигури от медиите са в сложни корпоративни отношения с хората, които трябва да бъдат разследвани. Това преобръща основите на разследващата журналистика. Второ, вече извън медиите имаме достатъчно разследвания в България. Проблемът на тези разследвания е, че не дават резултат. Колеги са ми казвали, че ако в една развита държава във вестниците излезе това, което излиза в България, всеки месец ще пада правителството, а при нас нищо не се случва. В страната имаме политически и икономически елит, когото нищо не може да го засегне. Той се е укрепил в един собствен вътрешен заговор и разследването се деморализира от това.
Автор: Интервю на Агенция Фокус
Прочетена: 830
