Свободата е хубаво нещо, но цената й е да се научим да поемама отговорност
Божидара Кузманова е родена в Пловдив, учи в тамошното музикално училище “Любомир Пипков”. Завършила специалност „Цигулка” при проф. Лидия Радионова. Участвала е в конкурси по цял свят – Испания, Гърция, Австрия, Франция, Израел, САЩ... Омъжена е за австралиец и отдавна живее във Виена.
В областния център 30-годишната цигуларка пристигна за Дните на австрийската култура, организирани за трети пореден път от сдружение “Приятели на Австрия в Бургас”. В деня на закриването на 2 май в зала “Проф. Иван Вульпе” ценителите на класическата музика се насладиха на Камерния концерт на струнно трио, в чийто състав влизат още виолистът Аксел Кирхер и Луис Цорита – виолончело. По програма те свириха творби на Хайдн и Моцарт, както и произведение на съвременния композитор Волфрам Вагнер, написано специално за триото.
- В Бургас сте по повод Дните на австрийската култура. По-ангажиращ ли е такъв концерт от обичайните турнета и ако – да, с какво?
- Не бих казала, че има съществена отлика. По-различен е фактът, че работим заедно с австрийското посолство в България. Иначе отговорността ни като музиканти е една и съща. Всъщност не бих си представила, че съществува нещо друго, мотивацията пред музиканта е чисто професионална. Знаете ли, аз искам да живея и работя така, че и след 20 г., като се погледна в огледалото, да не се заплюя в лицето... В България се учудвам, че младите бързат всичко да стане на мига, като прескачат бариери. Не бива така. Аз също искам нещата да стават, но не на всяка цена. Успехът си има цена... Питаха ме защо свирим тази музика, а не нещо, което носи десетократно повече пари. Ами това е удоволствие за нас, така искаме да успяваме, не по друг начин.
- Учила сте в София и Виена, пътувате много по света и срещате разнородна публика. Как Ви се видяха бургаските зрители? Въобще въпросът с „другата половина на залата” занимава ли Ви и как?
- Разбира се, че ме занимава въпросът с “другата половина на залата”! Иначе всичко би приличало просто на една поредна репетиция. А бургаската публика, макар и не толкова многобройна, беше много гостоприемна, внимателна и накрая даже ни станаха на крака, което беше много мило. Получи се истинска кулминация. Като изсвирихме “Любовна радост” от Фриц Крайслер, публиката много се възпламени и аз тогава казах от името на колегите ми - ей така, защото виолистите мислят бавно, не сме решили как да се казва триото ни, но сега изведнъж сме наясно, ще се казваме “Фриц Крайслер” и ще знаем, че бургаската публика ни е станала кръстник.
- Вие сте концертиращ артист и заедно с това преподавател. Не е ли натоварващо или са Ви необходими двете занимания, защото някак се допълват?
- Винаги съм искала да правя и двете. Смятам, че е много важно да предаваме опита и знанията си на следващото поколение, но това не трябва да си спира да свиря. За мен музиката е животът ми, затова не мога или само да свиря, или само да преподавам. Въпреки че е много по-натоварващо, е и много по-удовлетворяващо да се занимавам и с двете.
- Обикновено професионалистите свирят на класни инструменти, понякога с цяла митология около тях. Вашата цигулка има ли си история?
- Цигулката, с която свиря в момента, тепърва ще гради своята история, защото това е нов инструмент, правен тази година от Матю Девюст. Често обаче свиря на инструменти, които са били направени преди Австралия да се появи на световната карта... За толкова време се натрупва много история.
- Тия дни се появи информация, че сте обявена за една от най-сексапилните цигуларки наред с Ванеса Мей, Бонд и др. Как приемате подобни квалификации?
- Мисля, че това по-скоро впечатлява публиката ми, отколкото мен самата. Повече би ме радвало признание за това, което умея, за изпълнителските и преподавателските ми умения, отколкото просто само една визия. Някак несериозно ми звучи... Макар че съм чувала и това, че понякога хората идват на концерт и слушат с очите си.
- Отсъствате доста от родината, какви промени констатирате, като се върнете? Известно ли Ви е, че тук от малки момичетата знаят повече за силикон, чалга певици и порно, отколкото да обличат рокли на куклите и да подскачат на дама?
- Много добър въпрос... Трудно ми е да отговоря с няколко изречения. България се променя много, с нея се променят и хората, и то дотолкова, че вече е съвършено различен свят от този, в който аз живях до 18-ата си година. Известно ми е как мислят и как се развиват момичетата в България и невинаги ми харесва това, което виждам. Но и не всичко е лошо. Фактът, че малките момичета знаят повече за силикон, отколкото за кукли, е явление и в други страни, въпреки това не всички ценности са изгубени или подменени. Наличието на повече информация означава само едно - че родители, учители и всички по-възрастни трябва да се замислят повече за примера, който дават. Това в крайна сметка би било от полза за всички.
- Какво показва опитът Ви на преподавател в чужбина – трябва ли да има стегнат ред в училище? Защото ние тук продължаваме да говорим все за това кой има и кой няма право, да виждаме свободата през крив макарон...
- Свободата е хубаво нещо, но цената й е да се научим да поемаме отговорност. Учителите трябва да поемат отговорността от работата си и да покажат личен интерес в нея – да искат да обучават младите хора, които са им поверени, а свободата смятам, че идва тогава, когато има определени граници, в което всеки си знае и отстоява правата.
- Какво успяхте да видите от Бургас, била ли сте друг път тук, спомен някакъв?...
- Била съм много пъти в Бургас, втората ми сестра е женена тук. Заедно с двамата ми колеги от триото и племенничката ми бяхме на разходка по брега, на моста отидохме... Въобще насладихме се на нормалните неща, които всеки посетител в града, макар и за кратко, ще иска да види, за да им се наслаждава. Има тук прекрасни дадености! Двата дни, които прекарахме в Бургас, бяха много приятни и пълни с добро настроение, усмивки, много вкусна храна и прекрасна музика!
Автор: Интервю на Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Прочетена: 51
