Чехов, пътешествия и драматични роли в мечтите на 25-годишния Иван Григоров. Иван обича да пътува, но и да говори по телефона – второто му се налага повече заради ангажиментите в Бургас и София
Седим в софийско кафене и разговаряме на фона на току-що развилняла се буря. Около нас светкавици, дъжд и град, но ние миролюбиво даваме превес на театъра и нещата от живота въобще. След няколко дни на актьора Иван Григоров, най-младият от мъжката част в трупата на ДТ “Адриана Будевска”, му предстоеше да закръгли четвърт столетие, така че не подминахме и тази тема. 7 май, рожденият ден, се изниза подобаващо, в поздравления и веселби сред приятели, а само след броени дни – на 14 май, бургаската публика ще гледа вече 25-годишния мъж в “Двамата веронци”, постановка на Борислав Чакринов.
Оказва се, че за младия актьор творческото ежедневие не е толкова гръмотевично както в природата около нас, но пък не е и съвсем безметежно. Вече месеци наред прелита от морето до столицата и обратно, за да прави това, което най-много обича – да живее на сцената.
Всъщност ролята на Шекспировия персонаж не е първа за Иван, но е главна и най-важна за него. Откакто е дошъл на бургаския бряг през лятото на 2006 г., в CV-то му са вписане роли в “Д-р” от Бранислав Нушич, постановка на Бойко Богданов, “Паднал от Марс”, реализация на актьора Велко Кънев, “Без зестра” от Островски, режисура на Иван Урумов и двата спектакъла на Борислав Чакринов - “Двамата веронци” и “Арсеник и стари дантели” от Мартин Макдона.
“Много си обичам ролята на Валентин. За мен наистина е първият сериозен ангажимент в театъра и това ми е особено важно. Не е без значение и фактът, че за първи път работя с директора Борислав Чакринов, на когото всъщност дължа радостта да съм в бургаския театър. Той ме покани преди два сезона заедно с колежката ми Мила Банчева. Аз по природа не съм толкова наивен, колкото е героят ми и това се оказа в известна степен най-голяма трудност при подготовката. Иначе много ми допада неговата доброта, качество, което ми е най-близко”, разказа Иван, леко притеснен в началото на разговора ни, защото дава първото си интервю в живота.
Когато в края на миналата година започнал работата по “веронците”, си спомнил наученото в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” - към всяка роля да се подхожда максимално, с усещане за преиграване дори, та да има какво да се “чисти” в хода на репетициите и да останат най-ценните неща. Засега той смята, че е постигнал добро ниво в превъплъщението, заслуга за което имат не само режисьорът, а и колегите му Полин Лалова, Ванина Кондова и Асен Лозанов.
Иван Григоров е роден в Добрич, където завършва математическата гимназия. По актьорството се запалва още в 7 клас, когато учителката му по литература събира навити млади хора за театралната трупа, а вече деветокласник, той се записва в школата към театъра. Няма родова обремененост с актьорство, но смята, че е взел нещо от дядо си, който пее прекрасно, от баща си, който може да изтанцува всичко и от майка си, чиято удивителна памет в наследство му помага сега да наизустява бързо текстовете.
“Не е имало драми вкъщи с професионалната ми ориентация. Отначало и аз се увлякох по модата – но не непременно да съм студент, а да избягам от казармата и кандидатствах с математика на три места. Приеха ме в Лесотехническия, специалност “Дървообработване и производство на мебели”. Записах се, но през август тръгнах на уроци при Краси Ранков, който тогава беше директор на театъра в Добрич. Подготвихме монолога на Ланс от “Двамата веронци” и с още някои важни напътствия минах през цедката на НАТФИЗ от пърия път”, разказа Иван. Той си припомни още как за етюда комисията го заставила да се направи на запалка и той впрегнал цялото си въображение и импровизационен талант, за да докара внушението за запалителната вещ.
Като студент на проф. Здравко Митков Иван участвал в няколко постановки, най-важната от които си остава дипломната работа - “Уморените коне ги убиват, нали?”. Точно тоя спектакъл продъжава да се играе и сега, тъкмо за него на сцената на театър “София” прекосява България по няколко пъти в месеца.
“Представях си живота в НАТФИЗ като едно дълготрайно неучене, като несвършващ купон. А то какво се оказа? Уж избягах от строгия ред в казармата, а се озовах в казармата на академията - от 9 сутринта до 10 вечерта, само там и никакви странични контакти. Приятелите ми започнаха да ме корят, че се големея, а нямаше такова неща. Просто ужасно много бачкане. Не съжалявам, че професорът ми беше строг преподавател, наученото го дължа на него. Е, малко ме доядя, когато не ме пусна да играя при Леон Даниел в “Посещението на старата дама”, но не му се сърдя. Бях още втори курс и кой знае какво щеше да се случи след това с мен, т.е. такова едно отклонение можеше и да се окаже неполезно”, от висотата на 25-те си години мъдро прозвуча днес актьорът.
Макар и толкова млад, той вече започва да трупа разочарования. Възмущава се от лицемерието, което среща навсякъде, особено в професията. Предпочита да се кажат истините в очите, отколкото фалшиви признания – о, колко си велик! За важен пропуснат шанс в живота си смята провала с участието си при братя Тавиани. Култовите режисьори го избрали преди 2 лета за снимките на “Чифликът на чучулигите”, които бяха в Пловдив, но 5-дневният ангажимент пропаднал заради спектакъл на Иван в Благоевград.
“Толкова ме беше яд, че като излязох от офиса, през две преки си ритах раницата по улицата! И най-интересното за мен беше, че ми дойде направо от небето – нямаше никакъв кастинг, избрали ме били по снимка. Щеше да е страхотен старт в професията”.
Питър Шафър, Тенеси Уилямс, Федерико Гарсия Лорка са сред любимите автори на актьора. Той признава, че като ученик почти нищо не е чел, но сега е отворен за хубавата книга. На дневен ред е Чехов - след като го изгледал по софийските театри, иска да опознае и другите му текстове, не драматургичните. Чете и ежедневници, гледа телевизия, но само за да е в час с новините, а не от интерес към политиката.
Двете години в Бургас минават за Иван като на кино – макар да гледа все по-упорито към столични сцени, продължава да е влюбен в града и колегите си. Смята, че хубавата атмосфера в трупата се дължи и на открития характер на директора Чакринов. С присъщата за младостта критичност обаче би искал да види повече разнообразие в репертоара и по-голям хъс за игра у възрастните си колеги.
Сервират кафето в софийското заведение в комплект със словесно пожелание. На малкото листче, което му се е паднало, Иван прочете думичката “благоденствие”... Дали това няма да е и житейският му късмет?
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Прочетена: 184
