Актьорът Красин Йорданов си отиде от живота на 36 г., но остави ярък сценичен спомен . Светла Йорданова благодари на Димитър Еленов за емоционалния подарък, направен на важната за семейството дата – 11 май
Прожекция на филм, запалена свещ върху артистично надиплена покривка, бяло вино и хора, емоционално разтърсени. Така премина един необикновен рожден ден на 39-годишен мъж, но в неговото отсъствие - тъжно и някак необяснимо светло! Тъжно, защото го нямаше човекът, но удивително ведро тъкмо заради неговото нематериално присъствие.
Духът на актьора Красин Йорданов, напуснал живота на 36 г., витаеше в кино “Тракия” в деня на своето рождение – 11 май. Така родителите, близките му и авторите на филма “Красин” бяха пожелали да почетат паметта му и да дадат знак, че съграденото с талант и любов не бива да умира.
“Когато миналата есен направихме в Бургас премиера на книгата на Красин, видях млад човек да се изненадва, че никога не бил чувал за този актьор. У мен отекна това и постепенно се оформи като идея за филм”, обясни пред “Черноморски фар” сценаристът-режисьор Димитър Еленов, който е първият учител на Красин Йорданов по пътя към световните сцени.
Тогава идва най-трудното, защото трябва да се събере богатият материал, пръснат между София, Цюрих, Монтрьо, Ню Йорк и къде ли не още по света. И не става дума само за чисто биографичните данни, а за един друг тип информация, необходима за аудиовизуалната биография. Затова и операторският екип е по-многоброен от обичайното – Христо Димитров-Хиндо, Чавдар Янкулов, Лиа Гелпе и двамата бургазлии Георги Панайотов и Веселин Стойнов, изявили се и като майстори-монтажисти.
“На 35-36 г. обикновено човек мисли за други неща, а не се грижи за паметта на поколенията, особено когато е свързано със собствената му особа”, коментира още Еленов обстоятелствата около правенето на филма. Родната къща, семейни фотографии, любими кътчета оживяват на екрана. Режисьорът е включил и 4-годишния Борис със съзнанието, че това е своеобразно запознаване на детето с баща му и като порасне, то трябва да има ясна представа откъде идва и накъде върви.
30-минутната лента, напоена с много любов и печал, съдържа висока познавателна стойност, но по-голямата й сила е в емоционалното въздействие. Ненатрапчиво и много артистично, авторите пресичат времеви и пространствени граници, за да откроят основното – българинът е талантлив, космополитен, пълен с енергия и очарователна виталност. Когато се заиграва пред камерата, независимо дали е във филм, или на сцената, Красин е в процес на всеотдайност, целият е лъчезарие. Сякаш роден с името си – красив физически и с пленителност, която произвежда усмивки. “Облечен” в прекрасните ритми на Филип Глас, любимата музика на актьора, филмът истински завладява.
Миналата неделя очевидно развълнуван бе и самият режисьор, който успял да привърши с надписите на филма само час преди прожекцията му. Според него трябва да има приемственост в необикновеността на хората, затова е включил в сценария детето по този начин – като продължител на бащините идеи. “Дано да има щастлива съдба”, пожела Еленов на малкия Борис, който отсега показва изключителна артистичност и дълбочина на мисълта.
Роденият в Бургас Красин Йорданов завършва през 1993 г. актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска. Веднага започва работа на сцените на Младежкия театър, театър “София”, “Ла Страда”, в Бургас и Сливен. От 1999 г. до 2003 г. продължава да се усъвършенства при Андрей Шербан в Колумбийския университет в Ню Йорк по покана на Кристин Линклейтър, която е декан на театралния факултет там. Този престой отвъд Океана дава шанс на даровития бургазлия за знаменателни срещи – работи с прочути режисьори като Джоузеф Чайкин, Ан Богарт, Андрей Шербан, Питър Брук, Робърт Уудруф, репертоарът му включва класически текстове на Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Бекет и др.
Според продуцента Христо Симеонов има вероятност филмът да бъде излъчен по БНТ, подготвя се и негова английска версия, за да стигне и до чуждестранните колеги на Красин.
Преди по-малко от година излезе на български дисертационният труд на Красин Йорданов “Психо-физически подходи в гласово-говорното възпитание на актьора”. През 2004 г. темата е обсъдена на заседание на катедра “Сценична реч” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и единодушно предложена за публична защита, до която обаче авторът не стига поради тежкото си заболяване. След кончината му на 13 февруари 2006 г. инициативата по отпечатване на труда подема съпругата му Цветелина Йорданова.
Майката Ана: Много ми липсва!... Като отида в София, ме залива огромна пустота, защото помня как сме обикаляли театрите. Сега вървя сама по улиците в този град и не мога да забравя... В рода ни няма артисти, Красин беше сам и успя да пробие в тези среди. Имаше като учител само Димитър Еленов и дарбата си. Показваше страхотно присъствие навсякъде, дори когато беше напрегнат, никого не обиждаше, държеше се пак весело. Прожекция на филм, запалена свещ върху артистично надиплена покривка, бяло вино и хора, емоционално разтърсени. Така премина един необикновен рожден ден на 39-годишен мъж, но в неговото отсъствие - тъжно и някак необяснимо светло! Тъжно, защото го нямаше човекът, но удивително ведро тъкмо заради неговото нематериално присъствие. Духът на актьора Красин Йорданов, напуснал живота на 36 г., витаеше в кино “Тракия” в деня на своето рождение – 11 май. Така родителите, близките му и авторите на филма “Красин” бяха пожелали да почетат паметта му и да дадат знак, че съграденото с талант и любов не бива да умира.“Когато миналата есен направихме в Бургас премиера на книгата на Красин, видях млад човек да се изненадва, че никога не бил чувал за този актьор. У мен отекна това и постепенно се оформи като идея за филм”, обясни пред “Черноморски фар” сценаристът-режисьор Димитър Еленов, който е първият учител на Красин Йорданов по пътя към световните сцени.Тогава идва най-трудното, защото трябва да се събере богатият материал, пръснат между София, Цюрих, Монтрьо, Ню Йорк и къде ли не още по света. И не става дума само за чисто биографичните данни, а за един друг тип информация, необходима за аудиовизуалната биография. Затова и операторският екип е по-многоброен от обичайното – Христо Димитров-Хиндо, Чавдар Янкулов, Лиа Гелпе и двамата бургазлии Георги Панайотов и Веселин Стойнов, изявили се и като майстори-монтажисти. “На 35-36 г. обикновено човек мисли за други неща, а не се грижи за паметта на поколенията, особено когато е свързано със собствената му особа”, коментира още Еленов обстоятелствата около правенето на филма. Родната къща, семейни фотографии, любими кътчета оживяват на екрана. Режисьорът е включил и 4-годишния Борис със съзнанието, че това е своеобразно запознаване на детето с баща му и като порасне, то трябва да има ясна представа откъде идва и накъде върви. 30-минутната лента, напоена с много любов и печал, съдържа висока познавателна стойност, но по-голямата й сила е в емоционалното въздействие. Ненатрапчиво и много артистично, авторите пресичат времеви и пространствени граници, за да откроят основното – българинът е талантлив, космополитен, пълен с енергия и очарователна виталност. Когато се заиграва пред камерата, независимо дали е във филм, или на сцената, Красин е в процес на всеотдайност, целият е лъчезарие. Сякаш роден с името си – красив физически и с пленителност, която произвежда усмивки. “Облечен” в прекрасните ритми на Филип Глас, любимата музика на актьора, филмът истински завладява. Миналата неделя очевидно развълнуван бе и самият режисьор, който успял да привърши с надписите на филма само час преди прожекцията му. Според него трябва да има приемственост в необикновеността на хората, затова е включил в сценария детето по този начин – като продължител на бащините идеи. “Дано да има щастлива съдба”, пожела Еленов на малкия Борис, който отсега показва изключителна артистичност и дълбочина на мисълта.Роденият в Бургас Красин Йорданов завършва през 1993 г. актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска. Веднага започва работа на сцените на Младежкия театър, театър “София”, “Ла Страда”, в Бургас и Сливен. От 1999 г. до 2003 г. продължава да се усъвършенства при Андрей Шербан в Колумбийския университет в Ню Йорк по покана на Кристин Линклейтър, която е декан на театралния факултет там. Този престой отвъд Океана дава шанс на даровития бургазлия за знаменателни срещи – работи с прочути режисьори като Джоузеф Чайкин, Ан Богарт, Андрей Шербан, Питър Брук, Робърт Уудруф, репертоарът му включва класически текстове на Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Бекет и др.Според продуцента Христо Симеонов има вероятност филмът да бъде излъчен по БНТ, подготвя се и негова английска версия, за да стигне и до чуждестранните колеги на Красин. Преди по-малко от година излезе на български дисертационният труд на Красин Йорданов “Психо-физически подходи в гласово-говорното възпитание на актьора”. През 2004 г. темата е обсъдена на заседание на катедра “Сценична реч” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и единодушно предложена за публична защита, до която обаче авторът не стига поради тежкото си заболяване. След кончината му на 13 февруари 2006 г. инициативата по отпечатване на труда подема съпругата му Цветелина Йорданова. : Много ми липсва!... Като отида в София, ме залива огромна пустота, защото помня как сме обикаляли театрите. Сега вървя сама по улиците в този град и не мога да забравя... В рода ни няма артисти, Красин беше сам и успя да пробие в тези среди. Имаше като учител само Димитър Еленов и дарбата си. Показваше страхотно присъствие навсякъде, дори когато беше напрегнат, никого не обиждаше, държеше се пак весело.
Бащата Георги: Той носи името на баба си Катерина. Трябва ли да казвам колко ми е трудно, че го няма?... Прекарваме по-голямата част от времето си в Градец, където имаме къща. Там посрещаме малкия Борис, който живее при майка си в Монтрьо. Сега той ни е светлинката...
Сестрата Светла: Това, че сме живели разделени, съвсем не е било пречка за нашата близост. Като малка играех в самодейния театър, а докато той учеше в НАТФИЗ, обикаляхме заедно театрите. Мисля, че е гордост не само за семейството ни, а и за всички, които са го познавали. Укорявам се, че не съм осъзнавала какво влияние е имал брат ми върху хората, дори върху по-далечните му познати. Това го разбрах през последните години, което ме прави още по-горда, но и по-тъжна.
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Прочетена: 185
