Нашите корени са свързани с потъналия континент Атлантида
- Г-Миланов, вие сте автор на известни повести и романи, сценарии на филми, които все още се помнят. В повестите “Дворец от пясък”, “Скъсаната мрежа” и телевизионния сериал “Момчетата от златен лъв” действието се развиваше в Бургас и Созопол. В романа “Крадци на богородици” в съавторство с Стефан Гечев вие за първи път обърнахте внимание на кражбите на икони в България, както и износа на антични предмети. Последваха “Хирург без скалпел”, “Тайнственият благодетел” и други, след това дълги години не сте публикували, защо?
- Събирах материали. Човек трябва да е много талантлив, за да пише непрекъснато или това да му е професия. За съжаление, не съм от талантливите, а и не с писателство съм си вадил хляба.
- Ще ни разкажете ли нещо за себе си?
- Израснал съм в три морски града, Царево е родният ми град, после Созопол и Бургас. Морето си ми е в кръвта, обичам го и затова и в новата ми книга има отделено доста място за нашето Южно Черноморие. Аз съм щастлив човек - можех за ходя на брега на морето, да седя върху скалите или пясъка и да му се любувам. За съжаление нашите внуци няма да имат тази възможност. Целият бряг вече е обграден с хотели. Красотата на морските ни брегове загива.
В София живея от 1961 година.Женен съм, имам един син. Работил съм в органите на МВР предимно в криминалната полиция в Отдел за тежки криминални престъпления. След това двадесет и четири години работих във външнотърговско предприятие, откъдето се и пенсионирах. Член съм на Съюза на българските независими писатели.
- В новата си книга “Тайните подземия на България” вие под форма на фантастика разказвате неразгадани истини, вълнуващи хората от векове. Например, известната колона на Хан Омуртаг и надписа върху нея: ”Защото човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда; нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за този, който я е направил”... Там се споменава за една могила, дирена от археолозите няколко столетия, без успех. Вие твърдите, че тя всъщност е Демир баба тепе?
- Там е. Установих, че това твърдение не е само мое. Много археолози и историци са на същото мнение.
- В книгата си пишете и за тленните останки на цар Борис III, изчезнали от правителствената резиденция “ Врана”- София и отнесени неизвестно къде. Знаем, Борис III първоначално е погребан в Рилския манастир, но по нареждане на Тодор Живков изваден оттам и пренесен във Врана, за да няма поклонение. Впоследствие се оказа, че ковчегът му е изчезнал, а в гроба е открита стъкленица, съхраняваща сърцето на царя, препогребано по-късно в Рилския манастир.
Вие пишете, че тленните останки също се намират в Рилската обител, препогребани под чуждо име. Как установихте това?
- Твърдението ми се основава на човешка изповед. Обещах да не споменавам името..
- Вие сте от хората, които вярват, че в Шотландия, в езерото Лох Нес, живее чудовище, наречено Неси. Досега никой не е успял да го заснеме и не е доказано, че съществува. Това не е ли измислица, реклама за привличане на туристи? Известно е, че учените в Англия предприеха сериозни научни изследвания на езерото с подводница, за да докажат съществуването на Неси, но без никакъв резултат. Никой досега не е успял да види Неси и да го заснеме. Вие пишете, че в езерото се открива презокеански тунел до Северна Америка...
- Ами има... Неси съществува и си има наследство... Това на пръв поглед е малко встрани от темата „Тайните подземия на България“, но когато човек я прочете докрая, ще разбере, че много от неразгаданите тайни на Земята имат връзка помежду си.
- Да се върнем към фантастичните сюжети, свързани с българската история. Една от главите е посветена на болната тема за гроба на Васил Левски. Там прозира съмнение, че откритите човешки кости в малката църквичка до ЦУМ в София са на Апостола. В същото време само намеквате, но не доуточнявате съвсем точно мястото, където е погребан в действителност той. Само посочвате градинката пред Софийски университет?
- Археолозите категорично доказаха, че костите, намерени в малката църквичка “Света Петка”, не са на Левски. Въпросът е изяснен, а за градинката пред СУ бих помолил хората, когато преминават през нея или сядат да починат за малко, да знаят, че мястото е свято.
- В книгата ви има публикувано древно описание на невероятен музей, който се намира “...недалеч от крепостта на Сердите”, т.е. над София в планината Витоша. От него се разбира, че до днешния Боянски водопад се намира най-голямата златна съкровищница в света, както и невероятни изделия на изкуството. Звучи твърде фантастично.
- Нали книгата ми е фантастична. Сигурно не знаете, но намирането на този “музей“ е обект на многогодишни издирвания и най-голяма мечта на търсачите на съкровища - да проникнат в древното подземие, считано за дело на римляните. Но в действителност то не е римско дело. Много по-древни народи са го строили. В една от следващите ми книги ще има интересни “Фантастични” разкрития, като например кои сме ние, българите.
- А тайните на Мадарския конник. Кой го е сътворил? И там ли има подземия и какво е скрито в тях?
- Много древен паметник. И тук съм продължил да “фантазирам”, защото не всички учени са съгласни за съществуването на континента Атлантида. Е, не мога да докажа съществуването на континента, затова недоказуемото го предавам под форма на фантазия. Хората бързо схващат каква част от написаното е фантазия и добре се ориентират в истината.
- Искате да кажете, че Мадарският конник има общо с изчезналата цивилизация на атлантите? Това ли е всъщност обединяващото звено между загадките на света, включени в „тайните подземия“?
- Да кажем, че има общо. Подобно на известното плато Наска в перуанските Анди, обект на множество филми и книги. Всъщност, огромните рисунки, чиято цялост се вижда единствено от самолет, не са дело на перуанците. А и не могат да бъдат. Смехотворно е твърдението, че с помощта на колове и въжета са били очертавани линиите, които са с дължина по няколко километра. Пътища, по които перуанците вървели с церемониална цел. Ето, това е фантазия, и то нескопосана. Истината е, че тук отново следва намесата на атлантите. Рисунките са правени преди световния катаклизъм Потопа.
Същата история е и “Свещникът на Андите” в близост до Наска. Той пък, казват, е бил ориентир за корабите. Знак, изсечен високо в недостъпните скали, който не може да се вижда нощем, да служи за ориентир? Понякога се учудвам на недомислия, наложени като безспорни истини. Това е знак за Космично влияние върху Земята, също изработен от атлантите.
- Споменавате и древна Троя, открита от Шлиман на малоазиатския бряг на Турция. Каква е целта ви?
- Няма никакви доказателства, че откритото древно селище от Шлиман е Троя. Троя продължава да бъде мит. А моята цел е да посоча къде е бил древният град.
- Но вие не сте нито историк, нито археолог? На какво разчитате?
- Запитали Айнщайн как се прави откритие и той отговорил: “Когато учените установят, че е невъзможно по-нататъшно решение на дадена задача, все ще се намери някой двойкаджия, който ще открие решението.”
- Искате да кажете, че сте установили къде е Троя?
- Учудващо и неочаквано ще се окаже твърдението ми във втората част на книгата, където съм описал къде се намира Троя. Потърпете още месец и ще прочетете къде е.
Първата част на „Тайните подземия на България“ вече е излязла от печат и може да бъде намерена в книжарница „Хеликон“. В момента авторът Милан Миланов подготвя втора книга. Очаквайте в следващите дни откъси от непубликуваната все още „Тайните подземия на България“ 2.
Автор: Интервю на Севдалина ПЕНЕВА
Прочетена: 299
