До момента не съм отстраняван, взеха ми само служебното оръжие за лабораторни анализи. казва граничен полицай Михаил ЦОНКОВ
Граничен полицай Михаил Цонков е на 32 години, завършил е Техническия колеж към Университет „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас. През октомври 2004 година решава да подаде документи за работа в Гранична полиция. След серия от психотестове и изпити за физическа издръжливост, той е одобрен. Месец по-късно е изпратен за една година в Пазарджик, в школата по полицейска подготовка. Той е от малкото щатни водолази на границата. Семеен от една година.
На 17 април при сблъсък с турски нарушители, влезли в наши води, за да бракониерстват калкан, от служебния му “Скорпион” е произведен изстрел. Който се оказва фатален за един от рибарите. Последва международен скандал с югоизточната ни съседка, след което срещу българския граничар е повдигнато обвинение за убийство по несправедливост. За това, че е изпълнил служебния си дълг да брани държавната ни граница. В същото време срещу турските нарушители до момента няма нито един обвинителен акт. В защита на Михаил Цонков в началото на седмицата бе организиран инициативен комитет от журналисти, а в понеделник председателят на Общинския съвет в Бургас Валери Симеонов внесе докладна той да бъде обявен за почетен гражданин.
- Преди няколко дни ти каза пред медиите, че се чувстваш предаден от своите. Обмисляш ли да напуснеш работа след всичко, което се случи от 17 април насам?
- Преди няколко години най-добрият ми приятел Димитър, с когото сме неразделни от 4 клас, започна работа като граничен полицай. Непрекъснато ми говореше колко е интересно при тях, че дейността им е по-различна, че има тръпка и емоция. Толкова много ме агитираше, че се влюбих в тази професия, много преди да започна да я упражнявам. Съжалявам единствено, че не се вслушах в думите му веднага, а трябваше да изчакам още няколко години, в които пробвах частен бизнес.
Един ден просто подадох документи в Гранична полиция. Беше в края на 2004 година. Работата ми харесва много, особено в тази група, в която съм и в момента- гранична полицейска група за бордови контрол, специализирано звено за бързи действия. Там съм полицай водолаз.
- За пари ли отиват младите мъже да пазят границата ни?
- Подписали сме декларации, че заплатите са тайна, затова цифра няма да кажа. Но парите са твърде малко, за да бъдат стимул за подобна работа, под пагон, при това рискова. Специално нашата дейност е по-натоварена физически и психически. Причините за подобен избор са други. Мен ме привлече разнообразието и емоцията, особеното чувство на дълг да пазиш държавата си. Не мисля, че има много други професии, които внушават подобно усещане.
- През тези 4 години на щат в Гранична полиция имало ли е подобни сблъсъци с нарушители, или инциденти с твои колеги?
- Не ми се е случвал досега такъв инцидент. Имаме много акции, успешно проведени, за които сме награждавани от Министерството на вътрешните работи, но до смъртен случай не се е стигало.
- Баща ти е непрекъснато до теб и те подкрепя. Ти си семеен, как приемат останалите ти близки разследването срещу теб, съветват ли те да се откажеш.
- Семеен съм от по-малко от една година, все още не очакваме дете. Най-близките хора около мен тежко изживяват събитията. Затова умишлено ги държа малко по-настрани, с изключение на баща ми, за да не ги натоварвам допълнително. Майка ми, сестра ми, която е със 7 години по-малка от мен, както и жена ми се притесняват много. Те си дават сметка, че в тази ситуация съм оставен да се оправям сам и е нормално да ме съветват да се откажа, да напусна.
- Имаш ли вече предложения за нова работа от други места?
- Да, някои от тях са много преди да се случи инцидента с нарушителите. За доста по-голяма заплата при това. Но на този етап нямам намерение да напускам. Обичам си работата. До момента не съм отстраняван, взеха ми само служебното оръжие за лабораторни анализи.
- В стрес ли си след преживяното?
- Всички в семейството и най-близките приятели непрекъснато ми повтарят, че съм в стресово състояние. Аз не мога да усетя подобно нещо. Не казвам, че не съм напрегнат или че не ми е притеснено, защото в крайна сметка не става въпрос за нещо елементарно. Загинал е човек. Но това не е стрес.
Имаше момент, докато бяхме на турската гемия, в който осъзнах, че животът ми е застрашен. Особено когато нарушителите ни налетяха с канджите и се опитаха да ми вземат картечния пистолет. За секунда ми мина през ума какво би станало, ако оръжието ни се окажеше в техни ръце. Сега нямаше да водим този разговор.
- Вие очаквахте ли такава съпротива от тяхна страна?
- Ни най-малко. Никой не е очаквал. И все още с колегите ми не можем да си обясним на какво основание бяха готови да се бият. Те са бракониери и щяха да бъдат третирани от нашата държава като такива. Да си платят съответните глоби, предвидени в закона и толкова.
Ние отивахме да си свършим работата, на една проверка, както един катаджия спира лека кола, за да й види документите. Представете си подобна ситуация на пътя. Шофьорът отказва да се подчини на униформените, започва да блъска патрулния автомобил и се опитва да прегази полицаите. Как мислите, дали няма да започне преследване и дали няма да бъде използвано оръжие? При нас се случи точно това, но само че в морето.
Викахме им на три езика да спрат, но те явно се надяваха да си влязат в техни води. Нямам друго обяснение за тази агресия спрямо нас.
- С какво този случай промени живота ти?
- Един човешки живот си замина пред очите ми, което е трагично. Но разберете ме, аз не съм се качил на турската гемия с нагласата това да се случи. Не съм тръгнал с умисъл да използвам оръжието си срещу него, камо ли да убивам, за да ме гризе сега съвестта. Да, случи се най-лошото, но събитията се развиха прекалено бързо, но аз даже не разбрах, че изстрелът е от моя пистолет. Оръжието ми беше заплетено в мрежите, в първия момент нищо не можеше да се разбере. Донякъде това е и нелепа случайност. Може би ако бракониерът не ми беше налетял, ако не се мъчеше да ми избие “Скорпиона” от ръката и не бяхме паднали и двамата... Не знам, може би нямаше така да се стекат обстоятелствата.
- Имаш белег на дясната ръка от хирургически шеф. От какво е?
- От тренировка по айкидо. По невнимание паднах и я счупих много лошо.
- Ти си водолаз, тренираш бойни изкуства, с какво още се занимаваш?
- Бях и акробат допреди няколко години. После започнах да се занимавам с айкидо, защото освен спорт, това е и философия, която проповядва любов и хармония. Това е пасивно бойно изкуство, създадено изцяло за самозащита. Това, което сме виждали по филмите на Стивън Сегал, няма нищо общо с реалността. Освен може би умението да запазиш спокойствие в критични моменти. Аз в никакъв случай не съм неуравновесен човек, все пак, за да вляза в тази група минавах два пъти психотест, защото се предполага, че ще вършим работа, свързана с риск.
- Какви очаквания имаш, как ще се развият събитията оттук нататък?
- Каквото и да се случи, аз вярвам на българското правосъдие. Там съм бил по заповед, смятам, че съм действал правилно и се чувствам напълно невинен.
Автор: Севдалина ПЕНЕВА
Прочетена: 1040
