Всеки лев, дарен от сърце, е частица подарено щастие, казва Ники, който от 4 години е на хемодиализа
Николай Костадинов е роден на 18.03.1968 година в град Царево. Възпитаник на немската гимназия и на Колежа по туризъм, в момента живее в Бургас със своите родители. Разведен, има син на 14 години, който живее във Франция с майка си. “Виждаме се рядко със Стивиян, но съм щастлив, че въпреки всичко сме близки”, казва Ники.
Неволите му започват преди седем години. През 2001 г. при случаен преглед лекарите откриват тежко заболяване на бъбреците, което е в напреднала фаза. Започва закъсняло лечение, което не помага, а надеждите, че всичко ще се оправи и тревогите ще са забравени, бавно се стопяват. Проблемът се оказа по-голям, отколкото 40-годишният Николай предполага и след година е включен на хемодиализа. След още 12 месеца с майка му се подлагат на операция и тя му става донор.
«Според лекарите в „Александровска болница” операцията беше успешна и трябваше всичко да е наред, но така или иначе следващите 4 години аз прекарах в разходки между отделенията по нефрология в София и Бургас. След многократни реакции на отхвърляне и инфекции нещата се влошаваха. Сега съм отново в изходна позиция и имам нужда от вашата финансова и морална подкрепа. Необходими са много пари за втора операция. Сумата достига в някои клиники до 100 000 евро. Разбирате, че такава сума рядко може човек да отдели и да не потърси помощта на своите приятели и на всички, които смятат, че и хората в моето положение заслужават по-добър живот », споделя Ники.
Останал изолиран заради болестта си, която го е блокирала вкъщи, преди две години той изпитва нетърпима самота. И тогава се свързва със старите си приятели и съученици от немската гимназия. « Не обичам да се оплаквам, трябваше доста да говорим, докато изкопчат повече информация за живота ми през последните години, за историята на заболяването и за последствията. С някои от тях не бяхме се виждали 20 години, но всички се оказаха загрижени, решиха само да помагат с каквото могат. Така в началото на тази година се появи сайт на мое име, където са обявени и банковите сметки за набиране на средства, необходими да започна нов, нормален живот », добавя той. Най-голямата му болка е, че се е превърнал в заложник на болестта и не може да работи. Първоначално получавал социална пенсия от 100 лева, после приятелите го накарали да си търси правата. Сега живее с 200 лева на месец, които не стигат за нищо. Помагат възрастните му родители, които са принудени да работят на по две места, за да закърпват семейния бюджет.
Още със стартирането на сайта в интернет, само през февруари, в сметките са набрани около 10 хиляди долара. След което даренията секват. Николай е разбрал, че трудно ще събере сума за операция в клиника в Западна Европа, затова е започнал да проучва условията в Пакистан и в Русия. Цената на трансплантация на бъбрек в Пакистан е 25 000 долара, а в частна болница в Санкт Петербург – 35 000 евро. Много е възможно още през септември руските лекари да му отговорят положително, че ще го приемат за операция, но дотогава трябва да е събрал по-голямата част от средствата.
Как си представям живота после, ако всичко мине нормално? Искам да работя, да върша нещо, да съм сред хората. Бездействието ме убива, а чакането ме обезверява. Познавам хора на диализа, които отдавна са се отказали да се борят за живота си, примирили са се и чакат да изкарат колкото могат. А на мен още ми се живее, казва Ники.
От сайта на Ники
Защо кафето ми е толкова непоносимо горчиво
Чефа от А клас
Става дума тук за живот на приятел, не за абстрактно дарителство и щедрост по принцип. Приятел, който в момента се нуждае от нашата протегната ръка, от нашата финансова и морална подкрепа, за да живее. Не можем да се трогнем дори и от този факт, за да поразвържем кесиите си!? Не можем да се лишим дори от дребните си ежедневни удоволствия, без които все някак ще оцелеем, а твърдим, че “нямаме възможност”? Възможност за какво? Да внесем сумата, необходима за трансплантация? Никoй от нас я няма сам, може би. От нас се изисква много по-малко. Не ни ли е ясно, че капка по капка прави вир – това се иска от нас – поне капка или няколко капки! Не ми се вярва, че сме безчувствени егоисти. По-скоро допускам, че всеки е преокупиран със собствените си грижи и проблеми и просто не е успял (не че не иска) дори да се огледа и да види нещата в перспектива. Но съм сигурна, че само мъничко ни трябва, за да излезем от коловоза си – само призив, напомняне, няколко факта, които, може би са ни неизвестни, но ако ги знаехме, щяхме да се разчувстваме и незабавно да пристъпим към действия. Ето аз мога да споделя с вас само няколко от фактите, които са ми известни на мен и които ми бяха достатъчни, за да ме изкарат от релсите и да се озова в банката. Които правят кафето ми толкова непоносимо горчиво и ракията толкова непоносимо люта, че ми се отщява да ги пия и спестените пари отиват в сметката за трансплантация. И които ме карат да се обърна към вас и да призовавам всички ви към съпричастност и отзивчивост по повод нещастието на един от нас, чиято съдба с общи усилия можем и да променим.
-Иглите за диализата са дебели и дълги и ги забиват почти целите.
-Една година е равна на 624 часа диализа и на 156 убождания с по 2 такива игли, забити почти до дъно в подкожните тунел”чета” на ръцете от картинките по-горе.
-Само 1/3 от пациентите на диализа доживяват 5 години или по друг начин казано: 2/3 от тях умират, т.е. шанса на Майо да присъства на следващата ни юбилейна среща от завършване на гимназията е не по-голям от 33% (според статистиката на САЩ, а и според българската статистика перспективите едва ли са по-добри).
-Някои от усложненията и уврежданията (много от тях проявяващи се едновременно) вследствие от диализата и от нейното несъвършенство като заместител на бъбречната дейност:
o сърдечносъдови заболявания
o анемия
o болест на костите
o високо кръвно налягане
o белодробна едема
o възпаление на сърдечната мембрана (перикардит)
o повишен калий (хиперкалемия)
o увреждане на нервите
o венозни инфекции
o инсомния
o депресия
o и какво ли още не?
За контакти с Ники:
e-mail: niki_sk@abv.bg
Phone: +359 88 9 294 909
ДАРИТЕЛСКИ СМЕТКИ:
БЪЛГАРИЯ: ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) АД
Николай Стоянов Костадинов
в лева - IBAN: BG12 PRCB 9230 1021 7453 13
в долари - IBAN: BG45 PRCB 9230 1121 7453 17
в евро - IBAN: BG53 PRCB 9230 1421 7453 18
Автор: Севдалина ПЕНЕВА
Прочетена: 198
