С „Ясен месец” министър Даниел Вълчев заглуши виковете „Оставка”
Жители на заличеното от картата на България малкотърновско село Моряне искат то да бъде възстановено. 167 души, свързани с някогашното гранично селище, премахнато от картата на България по времето на Тодор Живков, са създали сдружение, което ще се бори за възраждане на региона.
„По тия въпроси искаме среща с кмета на Малко Търново Иван Иванов. Ще говорим да ни се върнат земите, да видим как можем да развием Странджа. Имаме идеи за рибно стопанство, да засеем лавандула или нещо друго“, не без оптимизъм разкри намеренията си пред „Черноморски фар“ 70-годишният Сава Гочков, зам.-председател на сдружението.
Той бе дошъл на Петрова нива заедно с близначката си Станка Петкова, брат си Георги, който живее в София, роднини и близки.
Възрастната компания пристигнала в местността още в петък вечер. Хората бяха опънали палатка и очакваха спокойно втората нощ под открито небе.
За 66-годишната Мария Атанасова честването на Петрова нива е истинско събитие, въпреки че е от карнобатския край, тя не пропуска важната дата и по това време на август винаги отива на Странджанското Оборище.
Вчера членовете на сдружението трябваше да посетят района на село Моряне, където вече няма къщи, но пък има паметник на Петко Гочков, признат за борец против фашизма.
Според кмета на Малко Търново Иван Иванов още едно селище на територията на общината никак не е излишно.
„Знам за това тяхно искане отпреди година и половина. Склонен съм да ги подкрепя, но има два много съществени проблема. Първият е свързан със статута на земята – селището, известно и със старото си име Дингизово, го няма на картата, там са само земеделски земи и гори, няма регулация. Ако има някакви върнати земи, то те са в територията на Природен парк „Странджа“. Вторият, също много сериозен проблем, е, че там няма инфраструктура – нито път, нито ток, нито вода. Милиони са нужни, за да се изгради тази инфраструктура, кой ще ги даде?“, поясни Иван Иванов. Според него не е без значение и фактът, че селото се е намирало зад кльона и близостта му до границата още утежнява положението. Единствената останала постройка, която непрестанно се руши, е на някогашното училище, превърната в казарма през 50-те години.
СНИМКА Станка Петкова /вдясно/ е една от 11-те деца на бореца против фашизма Петко Гочков.
Сава Гочков – един от активистите за възраждане на село Моряне
Вицепремиерът Даниел Вълчев бе освиркан от агитка на „Атака”, докато произнасяше словото си по повод 105-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. „Долу БСП“ и „Турско мекере“ крещяха немного мощно срещу трибуната в местността Петрова нива, където по традиция става официалното честване на историческото събитие.
Вълчев, който е потомък на войводата Дико Джелебов, невъзмутимо продължи речта си и я завърши с песента „Ясен месец“. Тон да запее му даде младият Петко Янгьозов, който го съпровождаше на гайда. Множеството поде заедно с министъра и заглуши виковете за оставка.
„Да викаш и дюдюкаш по площади няма нищо общо с патриотизма. Съществува днес схващане, че колкото по викаш, толкоз по патриот си, но не е така. Да се сещаш, че си българин само на празници, не е проява на родолюбиви чувства. Патриотизмът в съвременна България означава да се гордееш и обичаш своя род, своя край, своята страна. Да работиш, където те е поставила съдбата, ден след ден за своя род, за своята страна и без облага, за да бъдат те по-щастливи – това е моето лично разбиране за патриотизъм“, разтълкува малко преди това понятието министърът на образованието Даниел Вълчев.
Сред официалните лица на трибуната до него бяха евродепутатът Маруся Любчева, контраадмирал Минко Кавалджиев, шефът на НС „Полиция“ Красимир Петров, зам.-областните управители Румяна Денева и Стефан Кенов, кметът на Малко Търново Иван Иванов и др.
Малко преди това вицепремиерът мина по основния „булевард“ на Петрова нива и обра всенародната любов. Фактът, че Даниел Вълчев е от този регион, пролича още щом слезе от правителствения автомобил. Възрастни жени се обръщаха към него с умалителното „Даниелчо“, а той се спираше почти на всяка крачка. Удиви се на богатото разнообразие на уличната търговия, дегустира мед, разговори се с хора от Горското, на които припомни, че преди години е участвал в гасенето на пожар, прояви интерес към маскировъчните облекла и се зарече на тръгване да си купи тениска в кафяво-зелено.
После заедно с официалните гости се отправи към храм-костницата „Света Петка“, където отец Захарий отслужи заупокойна молитва в памет на героите, дали живота си във въстанието. По традиция официалната част завърши с вечерна проверка и заря, в знак на признателност на паметника бяха положени около 80 венеца и цветя.
Над 10 хиляди души се събраха тази година на Петрова нива и както обикновено – едни, водени от чисто патриотични подбуди, други заради търговията, трети заради купона, който стигна пиковата си фаза с падането на нощта.
С автобуси и леки коли прииждаха хора от различни краища на страната, някои се организираха в колони и се обозначаваха с табели – Момчилград, Ивайловград, Пловдив, Асеновград, Хасково, Варна, Бургас... Други си вървяха поединично.
За Атанаска Демирева от Казанлък тържествата на Петрова нива са събитие. Поне от 5-6 г. тя идва редовно в Странджа, като преди това старатално се подготвя – сама шие национални знамена, шапки, торбички и ги продава. Удивителна подвижна реклама е на трикольора, цялата увита в бяло, зелено и червено. Когато я срещаме под жаркото слънце, казва, че току-що е пристигнала. За нула време около нея се събират купувачи – от 1 лев до 10 лева струва стоката й и всеки може да си намери нещо подходящо.
В чудовищното разнообразие на стоки този път сякаш доминираха търговците на одеяла и спално бельо. „Леки, удобни, с двоен климатик“, рекламираш нестандартно продавач на одеяло за 5 лева. Постелка с атрактивна имитация на тигрова глава пък струваше 10 лева. Щанд с икони от 50 стотинки до 20 лева, понички и кебапчета, локуми, гащи и сутиени, железария, надуваеми играчки – откритият пазар предлагаше каква ли не стока.
Който не се вълнуваше от търговията, бе заел стратегическо място с изглед към сцената, където по-късно и в неделя пяха и свириха над 70 изпълнители на български фолклор.
Въпреки изявяващите се шумно пред официалните лица националисти, те останаха безразлични към някои по-развилнели се танцьори, които, качени върху маси, хвърляха гюбеци.
Националният възпоменателен събор, посветен на 105-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание мина под патронажа на президента Георги Първанов. Организатори на събора и този път са община Малко Търново, Съюза на тракийските дружества в България и Регионалният съвет на тракийските дружества в Бургаски регион.
Във връзка с 50-годишнината от изгражадането на паметника на Петрова нива и по решение на централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България /СТДБ/ с медал „Капитан Петко войвода“ бе награден Илия Петков – един от най-възторжените и дългогодишни ръководители на Малкотърновския край, краевед и летописец, който преди 50 г. е ръководел строителството на паметника. За тържественото откриване на 17 август 1958 г. е пристигнал секретарят на Президиума на Народното събрание Минчо Минчев.
Медал „Капитан Петко войвода“ получи и авторът на паметника арх. Михаил Соколовски.
На пресконференцията, водена от проф. Иван Филчев, тържествено бяха връчени и членските карти на новоучреденото младежко тракийско дружество в Царево. Младите хора получиха подарък от СТДБ голям портрет на Капитан Петко войвода и ценен сборник с народни песни, издаден през 30-те на миналия век от Васил Стоин.
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Прочетена: 514
