Иван Шишман – най-колоритният гост на пленера в Малко Търново
27.08.2008
Прадядото на бесарабския българин живял 110 години. Открихме семейството на Иван Шишман в хотелската стая. Таткото току-що беше донесъл плодове и пържени картофи със сирене и около масата се наредиха 6-годишният Иван, 3-годишната Параскева и Мария, на 8 г. Зад тях 12-годишната Злата се е хванала за татко си, а Олга държи в ръце заспалата вече Ана, която неотдавна е навършила 1 г.
Бесарабският българин Иван Шишман, съпругата му Олга и петте им деца са най-колоритната групичка на 10-ия международен пленер по живопис „Странджанска палитра”, който стартира миналата вечер в Малко Търново. Роденият през 1963 г. в Измаил художник неведнъж е идвал в България, но за първи път видя красотата на Странджа.
Не без гордост на ясен български той разказа пред „Черноморски фар” за здравия си корен – за прадядо си Петър, който живял 110 г., за друг далечен родственик – чичо Васил, който бил директор на първата българска частна банка в София след Освобождението, за дядо си Тодор, трудолюбив земеделец, който свирел и пеел удивително добре...
Иван Шишман е доцент по живопис в Университета в Измаил, през останалата част от годината стенописва в Киев. Има множество отличия от различни конкурси, включително наградата „Паисий Хилнедарски” за постижения в изобразителното изкуство. През 1996 г. е пожелал първата му самостоятелна изложба да е в България и открива в София Всемирна среща на българи творци в странство.
„Винаги ходим заедно, само че числеността на фамилията всеки път е различна”, пошегува се той, докато пресмяташе годините на децата. Отсъстваше само 22-годишният Васил от първия му брак, който вече е завършил Морския университет и развива транспортен бизнес в Одеса.
След 24-часов изморителен преход от Измаил до Малко Търново многолюдното семейство успя да издържи до края на церемонията, с която паралелно бе открито 17-ото издание на Летните културни празници в градчето.
Фолклорни състави от Малко Търново, балетът на Оперно-филхармоничното дуржество в Бургас, актьорите Стоян Памуков и Николай Стоименов, вокална група „Сезони” и продуцентът Стефан Диомов, блусарят Пламен Ставрев и Теодора Илиева изпълниха със съдържание двучасовата програма, разиграна пищно на площада от сценариста-режисьор Симеон Димитров. Много музика, цветя и балони създаваха подобаващо празнично настроение, споделено едновременно от деца и възрастни.
До края на седмицата в китното странджанско градче предстоят изложби, концерт на младия Дани Огнянов и балет „Форсайт”, спектакълът „Клюки от ада” с участието на Васил Михайлов и бургазлийката Деляна Хаджиянкова, портрет на кинодокументалиста Никола Ковачев и др.
До 3 септември ще продължи пленерът „Странджанска палитра”, по време на който десет художници от Германия, Словения, Румъния, Украйна и България, сред които и шефът на бургаската група Георги Динев, ще търсят вдъхновение от магичната планина - от древните светилища, тракийската куполна гробница, чудните природни забележителности по долината на Велека. По традиция накрая творците ще уредят обща изложба, а част от произведенията им ще останат в община Малко Търново.
Генералният консул на Турция в Бургас Исмаил Сефа Юджеер, зам-областният управител Румяна Денева, кметът на побратимения Къркларели Джавит Чаалаян и зам.-кметът Кемал Ашкън, ексдепутатът Златка Бобева дойдоха лично да поздравят домакина на събитието - кмета на Малко Търново Иван Иванов. Поздравителни адреси до общината, която успява вече 17 пъти да превърне последната седмица на август в празник за жителите и гостите на града, изпратиха президентът Георги Първанов, главният прокурор Борис Велчев, министрите Емилия Масларова, Николай Василев и Евгений Желев, кметове на общини.
Иван Шишман: България е в сърцето ми
- Чувството Ви за принадлежност към българската нация е удивително силно, в това объркано време кое Ви кара да държите така здраво на корена си?
- Когато човек има здраве, често постъпва не толкова разумно и чак когато започва да загубва нещо, разбира какво е имал. Българите в Бесарабия знаят, че не е било най-хубавото, че прадедите са напуснали родината си. Ние имаме там на гробищата кръстове от 1786 г. Според мен българската държава не завършва с официалните граници, а там, където е сърцето и православният български дух. Ако изгубим православието, ще изгубим народа си, а после и езика. Култура означава духовна база. Неслучайно цар Борис е въвел християнството, а Симеон утвърждава езика. Историята учи, че не бива да се разкъсваме. Знаете онази песен – „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?”... И отговорът ви е известен... Ако дядовците ни не са разбирали какво губят, щеше ли да се пролива кръв?
- Малкият Иван добре разбира български. Само вкъщи ли поддържате езика?
- Налага им се да учат по няколко езика – и руски, и украински. Специално за българския имаме частна учителка, която идва вкъщи. Валентина Колева се казва, тя завърши българска филология във Великотърновския университет. Жена ми Олга научи езика покрай мен, макар че и тя има български корен от прабаба й Параскева. Запознахме се при реставрацията на църквата „Константин и Елена” в Измаил, където после се венчахме, там кръщавахме и децата си. Олга е уникален талант, рисува като импресионистите, цветно, живо. Всяка нейна картина преди да изсъхне, вече е откупена.
- Как се живее в Украйна, може ли човек да се издържа от рисуване?
- Добре се живее, не се оплаквам. Господ дава толкова, колкото му е нужно на човек. Не знам как ще се развиват децата, но засега Злата и Мария имат вече награди от международни конкурси. Намирам това за нормално, както ако бяхме музиканти, те сигурно също щяха да свирят и пеят.
- Какво очаквате от престоя си в Малко Търново?
- Да редуваме работата с почивка. Когато се сменя обстановката, винаги е полезно. Много съм щастлив, че сме тук заедно и децата могат да видят родината. Ако можех да избирам между Англия и България, пак тук щях да дойда.
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Прочетена: 243
Коментар на: MEL
07.09.2008г. 08:07:08
Празниците на културата на гр. Малко Търново са удоволствие за всеки. Не можете да си представите как се оживява градчето- връщат се тук кореняците малкотърновци, променя се духа на самото място. Това може само да се усети, няма как да го разберете. Всяко едно културно мероприятие внесе нещо за тази промяна, хората се сплотиха и забравиха за ежедневните си проблеми.
Браво на Общината!
Добави своето мнение в коментарите:
