Виц на деня
Виж всички вицове


Ползвате ли Интернет за електронни разплащания?
Да, и то често
Да, ако ми се налага
Не, нямам доверие
Категорично не
Не съм запознат(а)
виж резултатите


News letter


Контакти

Информация за контакти
ул. Хр. Ботев 101
тел. 056/83 10 00
факс 056/80 17 33

 

Tелефон за реклама:
056/ 83 10 00

office@factor-bs.com
reklama@factor-bs.com



Tyxo.bg counter
Tyxo.bg counter
Васил ДАНЕВ, изпълнителен директор на “Трансвагон”АД:
01.10.2008
Кмете, помисли за работниците без покрив. Износ за Германия, средна заплата 700 лв., 600 души персонал? Случайно е, защото не Георге Попеску, а Ивайло Дражев искал да купи вагонния завод през 1999г.

Изпълнителният директор на “Трансвагон”АД Васил Данев не страда от това, че  е непознат в публичните среди. Казва, че му било достатъчно да чуе името си, когато си говорят хората, които са на изчезване от опосканата ни държава. А той е един от тях. Малко известен факт е, че инж. Васил Данев е, може би, най-добрият български специалист и ръководител във вагоностроенето. Казват го колегите му.  
Започва трудовия си път в завод “Червено знаме”, когато е бил 22-годишен студент – от най-ниското стъпало в производството. Преминава през технологичния и конструктивен отдел, докато стигне до най-високия пост изпълнителен директор. Сега е на 57 г. и оглавява най-старата бургаска фабрика, възникнала през 1890 г.  като жп работилница с 50 души персонал, които трябвало да обслужат приключващия строеж на линията Ямбол-Бургас, затваряща жп цикъла в посока София. През 1909г. работилницата претърпява  първи етап на сериозно развитие с разширяване на работническия състав и цеховете. Вторият е през 1923г., когато се превръща в третата по големина фабрика за вагони и локомотиви в страната, след  софийската и русенската. През 1951г. тук е  построен първият български закрит товарен фавог тип “F”, с което се полагат основите на българското вагоностроене. Оттогава досега са произведени 50 хил. вагона от над 50 различни модификации. Към този момент “Трансвагон”АД е единственият ни работещ завод за вагони. Защото сродният му брат в Дряново, където се правят пътнически вагони, е пред фалит.

   - Г-н Данев, поводът за това интервю е изтекла в средите на едрия бизнес новина, че бургаската фирма “Трансвагон” ще стане собственик и на завода за пътнически вагони в Дряново. Доколко е вярно, че са в ход такива преговори?
   - Това не са слухове. И ще се радвам, ако сделка наистина има. Защото преди 4 години ние опитахме да купим софийския  вагоностроителен завод, за да развием производството, но надделяха други интереси, много по-големи и в друга посока.И вече този завод го няма.
   - Чии бяха тези интереси – може би на държавата, която се съобрази с изискванията на ЕС и с необходимостта от преструктуриране на промишлеността и закриване на нерентабилни производства?  
  -  Нищо подобно – ставаше въпрос за бързо печелене на пари, но не и за развитие на индустрията. Там, върху освободените вече 240 декара до Централна гара, в скоро време ще израснат увеселителен парк и търговски обекти. Всичко ще бъде застроено.А можеше да се помисли държавнически.
   - Да, но виждате в Дряново колегите ви докъде стигнаха. Явно е, че трудно можем да удържим на конкуренцията отвън с нашето нискотехнологично производство.
  -  В Дряново заводът е собственост на бизнесмени от Хърватия, впрочем те са вече трети по ред собственици. Чужденците не успяха да намерят екип, който да е наясно с този бизнес, нито да направят стратегия за развитие. Разчитаха на други хора да го управляват. Предприятието е обезкръвено откъм кадри, няма поръчки, върви към закриване.
  -  Откъде ще намерите кадри, кадърните се изнесоха навън?
  -  Ще го преориентираме в товарния бранш. Кадри в Бургас имаме, ще разчитаме и на тези, които са останали в Дряново, те имат традиции. Но основната идея е лека-полека да го насочим към руския пазар, където се очертават интересни перспективи. Нашият завод е изцяло ориентиран към  западния пазар, стоим твърдо в сърцето на Европа, изнасяме изключително за Германия.
   - Стандартите ли са пречката?
   - Ние сме европейски стандарт, с който се работи в България още от Освобождението от турско робство. От 100 години нашите изделия отговарят на европейските изисквания. Но руската железница е с други стандарти, там са залагани по-големи мащаби, друго е мисленето. В Дряново ще имаме голямо предизвикателство – ще преосмисляме и стратегия, и технология.  
   - Вашият съдружник Георге Попеску Ви нарича “мотора” на “Трансвагон” и Ви сочи като човека, без когото не може да се конструира и най-простото болтче.Що за съчетание е това у един изпълнителен директор?
  -  От Вас чувам за тези епитети, но моторът е съставен от много детайли и възли, без екип не става. Много от хората в нашия екип не са ограничени и могат оперативно да вземат решения, не страдам нито аз, нито Попеску,  от мания  всичко да преминава през нас.
   - Беше време, когато РМД/работническо-мениджърско дужество-б.а./ звучеше като срамна дума. Известно ли Ви е друго РМД в Бургас да не е “претопено” от мафията и да печели?
   - Не зная колко от тях работят, но нашето предприятие работи и печели, вече е АД. Беше основано от мениджърския ни екип не с идеята да се ограби и след нас... потоп. Искахме да работим. Основахме го, но нямахме пари. А трябваше по процедура да се плати 10% от стойността му веднага. Заводът беше оценен на 3,5 млн.щ.д. и ни трябваха 350 хил.щ.д. за първа вноска, после с различни инструменти можеше да се изплати. Обиколих много банки за заем, предлагах всевъзможни оферти и разработки, но това беше периодът на крах в банковата система и никой не искаше да ни вярва.
  -  Тогава ли се появи в Бургас Георге Попеску?
   - Още е рано за появата му. Пръв пристигна с оферта да ни купи Ивайло Дражев. Както сега, така и преди 20 г., аз се съмнявах, че този човек би могъл да мисли за бъдещето на това тежко производство. Помня, че ФК”Черноморец” беше в разцвет и че всичко около Дражев беше насочено към финансиране на футбола. Бяха останали в завода 250 работници, започнаха съкращения. Тогава дойде Георге Попеску, който не беше случаен човек в едрия бизнес в България. Той се държа коректно и внесе веднага първата вноска. Така станахме съдружници. Сега тук работят 600 души, средната заплата надхвърли 700 лв., специалистите са с много добро възнаграждение.
   - Какви вагони правите?
 -   Само за износ към Германия - два вида вагони от различни типове и модификации. Две технологични линии  работят денонощно. Пуснахме и трети технологичен поток за производство на талиги – подвижната част на вагоните.  В тази линия вложихме огромна инвестиция, но тя е самостоятелен, модерен и напълно завършен цикъл, дава ни мобилност и гъвкавост и в трудни за индустрията моменти, може да се разчита, че това производство никога няма да пресъхне.
   - Да, но не е ли отживелица жп транспортът?
   - Напротив, Европа е изцяло ориентирана към модерен жп транспорт по екологични причини, влагат се големи инвестиции за развиване на комбиниран транспорт. В почивните дни автомобилният трафик в развитите държави е забранен, но железниците им не спират. Ние се стремим да се впишем в тази модерна транспортна схема. Успяваме, защото предлагаме возила на добра цена, с добри технически характеристики.  
   - Как се намират работници за този специфичен отрасъл?
  -  Голям проблем е. Макар че имаме основно ядро, на което сме създали добри  битови условия и даваме високи заплати. Но това са около половината, всички са бургазлии, удовлетворени са и имат самочувствие, че работят тук от много години. Привлекли сме работници от по-отдалечени, по-бедни райони, хората искат да се трудят, харесват заплатата, столовата храна, добавките, но ние трябва да им осигурим и нормален живот извън завода. Два пъти вече се срещаме с кмета Димитър Николов и екипа му по конкретен проблем – трябва ни терен, където да им построим жилища. Отговор нямаме, засега са обещания. Не сме претенциозни, устройва ни и място, отдалечено на 15-20 км от завода, транспорт ще осигурим.  
 - Общежития тип човечарници ли ще строите?
   -  Не, говоря за нормални семейни жилища. Ние нямаме проблем да си финансираме сами строежа, трябва ни петно.
    - Николов може да каже, че не си плащате данъците тук и че няма защо да се грижи за вашите работници?
   - Ние сме голям данъкоплатец и по закон превеждаме данъците си в републиканския бюджет, но тези средства се въртят в рамките на икономиката, стигат и до Бургас. Нашите работници и семействата им живеят тук, харчат парите си тук. При нас всичко е прозрачно, ние сме коректни платци. В рамките на месеца се издължаваме и към всички доставчици на материали. Основно купуваме металите и суровините като цяло от българската индустрия. Купуваме в левове, изнасяме готова продукция и внасяме  евро, работим за активното салдо на държавата. Но от нея получаваме обещания, не и помощ. Ако трябва да съм откровен, аз не чакам държавата да ми намери клиенти и да ми развива производството, но очаквам индиректна помощ - да бъдем включени в програми за  финансиране с голямо разсрочване, за да вложим свеж паричен поток като инвестиция. Други държави и други общини в Европа намират начини да помагат на фирмите си. На последния панаир в Берлин изложихме наш вагон, който се прие много добре от познавачите в бранша. Горди сме, но ни е нужно и малко разбиране, тук, на родна земя.
Автор: Катя КАСАБОВА
Прочетена: 6281
Коментар на: iordan 12.01.2012г. 06:37:29
sega trqbva novo na4alo
Коментар на: nikoi 12.05.2012г. 00:33:57
novo nathalo sas stari kurvi ne stava
Добави своето мнение в коментарите:

Име:
E-mail:
Коментар:
Въведи кода :