От айтоското мюфтийство не знаят нищо за фондация “Благотворителни проекти”, финансирала дейности, насаждащи етническа омраза
На снимката: В тази барака, пригодена за джамия, е извършвал проповедите си тайнственият имам, осъден за насаждане на етническа омраза
Структура на ливанско сунитско ислямистко движение, прикрита зад бургаска фондация, ползвала услугите на турски имам до края на 2007 година. Проповедникът се подвизавал в квартал “Меден рудник” и насаждал сред ромското население нетърпимост към християните. Дейността си той извършвал в дървена барака близо до магазин “Резвая”, пригодена да служи за джамия. Срещу ходжата има влязла в сила присъда на Бургаски районен съд. Обвинението е по член 164 от Наказателния кодекс за разпространяване на слово, нагледни материали и проповядване на омраза на религиозна основа.
“Не си спомням името на имама, наказателното производство и осъдителният акт на районните магистрати срещу него ми послужиха за доказателство по делото за заличаване на фондация “Благотворителни проекти” от регистрите. Оказа се, че именно тя е финансирала дейности, застрашаващи етническия мир в страната. Документите по двата процеса са в Бургаски окръжен съд, направете справка там”, обясни вчера окръжният прокурор Станимир Христов.
Изненадващо, от БОС обаче отказаха на “Черноморски фар” да се запознае с решението и мотивите на съда по второто дело за нелегитимната фондация, за която вестникът пръв писа.
След наша публикация интерес към скандалния случай е проявило и Посолството на Ливан в България. С официално писмо от мисията са изискали становището на БОС, с което нестопанската структура “Благотворителни проекти” е обявена за незаконна.
Фондацията е регистрирана на името на мистериозен ливанец - Мохамед Ахмед Шехими, за който и по двете дела няма събрани никакви данни. На двата адреса, посочени от него в съдебните регистри – на фондацията и домашния му, от няколко години не живее никой. Каква е връзката му с турския имам, чието име магистратите отказват да назоват, също не е ясно.
“Не поддържаме връзки със сунитски структури и нямаме нищо общо с тях. Името Шехими, както и това на “Благотворителни проекти” не ми говорят нищо. Такъв човек не е идвал при нас за договори, нито пък да иска разрешение да се занимава с проповеди. Всъщност, той и не би получил такова, защото ние не работим с чужденци”, категоричен бе вчера айтоският мюфтия Селяйтин Мухарем. Духовникът не се сети и за скандал с имам, осъден за насаждане на верска нетърпимост.
Частнична информация за същинската дейност на “Благотворителни проекти” изтече в началото на седмицата от Държавната агенция за национална сигурност. От оскъдните данни, разпространени чрез информационните агенции, става ясно, че фондацията е структура на ливанското сунитско ислямистко движение “Ал Хабаш”, станало популярно по време на гражданската война в Ливан през 80-те години. Още миналата година съдебен състав на Районния съд е приел, че извършваната от лидерите на асоциацията дейност е против сигурността на Република България, изразяваща се в опити за нарушаване на религиозния и етнически мир в страната. От агенцията обаче не споменават дали Мохамед Шехими все още пребивава в страната ни.
От справка в ДАКСИ обаче става ясно, че миналата година ливанецът е регистрирал още една фондация, “Добро дело”, чийто адрес е в Пловдив.
Прокурор Станимир Христов: Фондацията е регистрирана по Закона за лицата и семействата, а се занимава с религия
- Какви бяха мотивите да поискате заличаването на “Благотворителни проекти” и какви доказателства събрахте, че чрез тази фондация се прикрива незаконна религиозна дейност?
- Нашето становище беше, че “Благотворителни проекти” осъществява религиозна просветна дейност в нарушение на закона за вероизповеданията, както и на закона за лицата и семейството, по силата на който е регистрирано. Считаме, че има нарушение при регистрацията на фондацията.
- Вие направихте ли опит да откриете Мохамед Шекими, на чието име е регистрирана организацията?
- Това не е мое задължение. В хода на съдебното производство съдът го беше призовал по надлежния ред на двата известни негови адреса. Както на фондацията, така и на личния му в Пловдив. Но той не се яви.
- В какво точно се изразява дейността на фондацията, насаждаща омраза на религиозна основа?
- Основното ни доказателство беше едно наказателно дело, което е приключило с осъдителен акт на Бургаски районен съд за това, че едно лице е проповядвало религиозна нетърпимост. В доказателствата по това наказателно дело осъденото лице, а и свидетели по делото са заявили, че осъденият е бил финансиран от тази фондация.
- Спомняте ли си името на проповедника и дали той също е от ливански произход?
- Спомням си, че мюфтийството беше оттеглило разрешението си този човек да бъде имам. Но наказателното дело не беше за това, че извършва нелегитимна дейност като проповедник, а защото е насаждал верска нетърпимост. Наказателното производство беше по искане на Районна прокуратура, а обвинението - по член 164 от Наказателния кодекс.
В хода на това дело има разпитан свидетел, който казва, че в разговори с въпросния имам същият му споделил, че получава пари от “Благотворителни проекти”. Това беше доказателството, което аз ползвах по гражданското производство за искане за заличаването на фондацията.
Автор: Севдалина ПЕНЕВА
Прочетена: 854
