Художничка перфорира съзнанието като на игра
09.11.2008
Дарина Пеева подхожда концептуално и допълва изображенията с кино и слово
На снимката: С тази картина, която се намира на втория етаж на БХГ “Петко Задгорски”, Дарина Пеева е спечелила второ място в международния конкурс по литография на името на Зене Фелдер. Вчера художничката лично получи наградата си в немския град Офенбах
Чрез акция “Перфорация” иновативно настроената Дарина Пеева отваря пред зрителя нови пътища на възприятие – дала е всичко от себе си, за да го накара да съпреживява, мислейки, или обратно.
Художничката, позната с творчеството си в Австрия и Германия, разсъждава върху технологиите, които имат способността да запечатват нашите спомени, но никога не може да се разчита 100 процента на тях. Дали “файловете” ще надживеят онова, което е печатано върху хартия, пита тя.
Между черно-белия, червеникав и “пожълтял” офсет има доста за четене – справка от “Речник на символите”, словесни късове от шедьовъра на Вим Вендерс от 1987 г. “Криле на желанието”, дори конкретни пояснения като това: “Перфорацията като пробив и отваряне в друго пространство превръща реалните предмети в обвивки. Част от обектите, показани в тази серия, са реално съществуващи, но вече излезли от употреба форми”.
За зрителя няма да е трудно да разпознае образите на бургаските художници Стоян Цанев и Стойко Даскалов, да научи, ако е любопитен, че другият портрет в голям формат е на директора на градската галерия в Казанлък Христо Ганев. Авторката е използвала и снимка на баба си Мария, правена преди стотина години в Горна Оряховица.
Как се променят те обаче след “перфорацията”?...
За изкуствоведката Пенка Седларска няма колебание – имаме среща с оформен вече автор. “Тук няма стрелба и не за пробиване на пространството става дума, а за търсене на вътрешни канали за комуникация. Един забележителен пример как младият човек дири пътища за контакти в търсене на самия себе си”, коментира изложбата Седларска.
“То е като при детето, всичко се променя, когато порасне. Перфорацията изменя нещата, но това не е лошо, защото предлага да надникнеш в друга реалност. Какво има там аз не знам, показвам на зрителя само нов път, а какъв ще е той, зависи къде иска да отиде. Моята намеса спира дотук – не искам да внушавам повече”, обясни Дарина. Тя е рисувала 4 месеца почти в несвяст и сега, когато е стигнала финала, казва, че престава да се вълнува. Предоставяйки творбите си на публиката, “те не са мои, ваши са”, художничката пожела на гостите в БХГ “Петко Задгорски” приятно пътуване с тях.
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Прочетена: 488
Добави своето мнение в коментарите:
