Виц на деня
Виж всички вицове


Ползвате ли Интернет за електронни разплащания?
Да, и то често
Да, ако ми се налага
Не, нямам доверие
Категорично не
Не съм запознат(а)
виж резултатите


News letter


Контакти

Информация за контакти
8000 гр. Бургас
ул. Хр. Ботев 101
тел. 056/83 10 00
факс 056/80 17 33

Tелефон за реклама:
056/ 83 10 00

office@factor-bs.com
reklama@factor-bs.com




Real Time Analytics


Tyxo.bg counter
Бургаски вечери на Вълтава
22.03.2009
Симеон Събев – Монката живее и работи в Прага от трийсет години, но и това лято не изневери на себе си и зарадва с краткото си завръщане приятелите от някогашните “Корали”.


Винаги ще чувам оня глас –
на моста неизбежен на Бургас!
С него нещо си отиде –
кой прогони моста, кой?!
Между нас издига гръб мъглата,
как ще идвам отсега нататък –
при кого?..
             Пейо Пантелеев

И без да връщаме лентата назад във времето, мостовете като реално и символно присъствие вплитат в митове това, което водата не отмива, сбират в себе си нетленното.
И нека не звучи нескромно, но в просърдечието на всеки човешки живот има нетленност...

Симеон Събев – Монката живее и работи в Прага от трийсет години, но и това лято не изневери на себе си и зарадва с краткото си завръщане приятелите от някогашните “Корали”.

За по-младите, които не го познават, ще припомним, че от неговия глас и китарните акорди на състава “Корали”  за първи път е прозвучала песента  “Бургаски вечери”. Родена изпод трескавото перо на поета Иван Ванев и лиричната извисеност на Иван Коларов – автора на музиката, дълго време се е пеела само сред приятели. Днес е символ на Бургас, а Бургас винаги е бил град с неповторима (малко тъжна сега) поетична осанка.

Духовната атмосфера съществува, съпреживява се и се предава само от сродни души. Нека да прокараме моста, забулен в мъгла към миналото и да възкресим духа на творческата бохема на Бургас от 60-те.

През 1965 г. съставът на Химическия техникум “Счупените епруветки” подготвя новогодишна програма. Добре оборудван – с две китари и барабан, Монката ще изпълнява песни на Адамо. На състава му липсвали само ноти – “серенада”, както се изразили момчетата и в кръга на незлобливата шега, директорът обещал да я набави.

Година по-късно от обединяването на два естрадни състава, се сформира вокално-инструменталната група “Корали”.

Иван Коларов е солокитаристът, Иван Даракчиев – бас китара, Вълко Дойчев – ритъм китара, Велехрис Христов – барабани, Гого /Георги Найденов/ и Монката изпълняват известни хитове на своите идоли – “Бийтълс”, “Ролинг Стоунс”, “Би джийс”, Елвис Пресли. Поетът на групата е Тодор Цветков /Тошо Картофа/ и по негова идея е кръщението на групата - емблематично, метафорично. Коралите като морски организми растат, образуват колонии от идентични индивиди. Зависят от слънчевата светлина...

Иван Коларов /Китето/ пръв осъзнава, че групата има свой собствен облик и може да изпълнява авторски песни. Така зазвучава “Бургаски вечери”, която покорява сърцата на бургазлии. За някои от момчетата се задава казармата, но групата вече има традиции.
Попълнението е от Яким Якимов – соло китара и Георги Белчев – ритъм китара, на бас китарата е Георги Найденов, Монката е солист изпълнител. Започва трескава работа, която ражда своите плодове.

1968 г. В Концертната зала на Бургас се провежда конкурсът за китарни състави в региона “Китариада”. Групата печели Първа награда. “Корали” са на първото стъпало към славата. Радиовъзел Бургас предлага да запише песните им и да бъдат излъчвани в ефир.

Най-често звучи “Бургаски вечери”. Популярността нараства. Съставът приема предложението на Стефан Диомов да се приобщи към Дома на културата на транспортните работници, където той ръководи естрадна група “Тоника”.

Събеседникът ми замълчава, завладян от носталгия по онези слънчеви, изпълнени със смисъл творчески дни. Завърнал се в реалността споделя: “Доста болезнени промени са се случили в родния Бургас”. Не е политизиран и почти не гледа новини по телевизията. Но как да отминеш пресата, която е пълна с жаргони и турцизми? Какво е станало с чистотата на езика ни?!
В Чехия това го няма. След “текстилната революция” през 90-те, много театри са затворени, но малкото, които остават, са пълни с публика. Чалга няма.

В Бургас, в България само морето не се е променило...
Изкушавам се да разкажа един от любимите вицове на Монката, който като че ли има отношение към нашенските ситуации:
“Камзик” на чешки е дума от народния речник и означава козичка. Едно дете, ровейки се в интернет, попада на думата и пита баща си:
- Тате, какво е камзик?
- Рядък вид риба, момчето ми.
- Ама тук пише, че се катери по скалите.
- Аз нали ти казах, че е рядък вид риба.”

Невежеството и посредствеността са носители на голямо зло и е тъжно, че у нас дори се толерират. А и нашите хора на изкуството са едни “редки риби”, изкачват  непристъпни склонове – незнайни и самотни.
Анонимността е начин да усещаш свободата, но в живота има провокации, при които се чувстваш различно. Попитах Монката за диска със свои песни, които имаше амбиция да издаде. Да, репертоарът от български, няколко руски емигрантски и италиански песни е готов. Приятелят, който има студио в Прага ще го издаде. Но албумът няма да има комерсиална цел – той ще е само за приятели.

“А българската музикална школа се признава в целия свят” – отново се вдъхновява той. Дъщеря му Симона знае всички песни на “Тоника”, Ваня Костова, Тони Димитрова. Покойната му съпруга също е била музикант.
А иначе неговото място е зад лабораторния стол. В Чехия работи  в Държавна лаборатория по контрол върху качеството на хранителни продукти, цигари и др. Обича работата си. “Никога не съжалявам. Вземам си поуки и не си правя “бръчки” от проблемите”. В Чехия отдавна е приет за свой, чувства се сигурно и уютно.
А аз се чувствам малко тъжна, че минавам по моста към “другата България”...

Почти всяка събота у дома му в Прага се събират приятели – слуша се само българска музика и се хапват български специалитети, приготвени от домакина. Вече са останали и празни столове... Годините минават така неусетно.

Всъщност “за какво живее човек – за едната чест и за малко нежност”, обича да казва Монката,  убеден, че в потенциала на човешката душа има много градивен заряд. А който се занимава с музика, е трижди благословен, защото музиката облагодарява...
В покрайнините на Прага има едно кътче, наречено “Джаз градина”. Традиция е всяка година в края на лятото тук да се събират най-добрите джазмени на Чехия. Осигурява се кораб по Вълтава, който преминава покрай Императорския остров и други атрактивни исторически места. Музикантите свирят на импровизирани сцени увеселителна музика, която пътува по реката. Освен италиански песни, на кораба Монката е пял “Бургаски вечери” до сутринта.
Нашите бургаски вечери оставят “своята синя добра тишина” далеч отвъд родината, край чужди брегове, за да припомнят, че човек винаги се връща там, където е сърцето му.

“На моста неизбежен на Бургас” Монката е всяко лято. Посреща изгреви и залези с приятели и ги носи в себе си винаги като най-съкровена любов.
Но един не е сред тях, защото отдавна е поел по моста към вечността, който за жалост е еднопосочен – Иван Коларов.

В ЗЕЛЕНИЯ СВЯТ НА МЪЛЧАНИЕТО

20 години от смъртта на композитора Иван Коларов.  
Една душа-струна, в която поезията и музиката създават цяла вселена.

Роден на 23 октомври 1948 г., животът му е изпълнен с драматизъм и в личния, и творческия път. Китарата е негово призвание. А дарбата е страдание на безумци в един студен консуматорски свят.

Своята първа авторска песен “Бургаско момче” създава през есента на 1965 г., когато е ученик в Химическия техникум.
През 1966 г., по текст на Иван Ванев, написва  “Бургаски вечери”.
Краткият му житейски път е изпълнен с неуморен труд и всеотдайност към музиката.

От 1970 г. свири във ВИС “Химуз” към Дома на културата на НХК. Негови предпочитани поети са П. Пенев, Е. Евтимов, Х. Харалампиев, В. Вълчев. Работи като художествен ръководител на самодейни състави в Домовете на културата на учителите и здравните работници.

Но най-силното  желание, към което е насочил енергията си, е да композира театрална музика. Мечтата му става реалност, когато започва да работи с режисьорите А. Попов, Г. Попов, С. Димитров, Д. Еленов в Дома на културата на НХК през 1975 г. Той прави музикалното оформление и пише песните за постановки в  Дома на културата на РССХП*. Пиесите се поставят в Сливен и Варна, като една от най-големите изяви са десетте песни към спектакъла  “Процесът” на режисьора Р. Цветков. 

Работи като музикален оформител в “ДТ Адриана Будевска” с режисьора С. Димитров на постановките “Амхърст” и “Частен детектив”, “Дневникът на един луд” на режисьора Димитър Еленов. От 1983 до 1985 г. участва със свои композиции и музикално оформление в постановките на Д. Еленов и Хр. Симеонов в Детското театрално студио към ДТ “Адриана Будевска”.

В творчеството си  Китето е целеустремен, постоянен и със завиден замах осъществява замислите си.През 1985 г., като изявен композитор, заедно с Хр. Симеонов, участва в празниците на изкуствата “Аполония”. А през 1986 г. завършва школата за ръководители на художествени състави в Пловдив.

Оставя и немалко естрадни песни, които още отекват в сърцата на бургазлии, на тези, които помнят ведрата и неповторима атмосфера, създавана от момчетата на “Корали”: “Различен и непостоянен” - отворено писмо към неговите приятели, “Чайка”, “Хубава жена”, “Бургаско момче”, “Песен за коралите”. По негов текст и музика е песента “Тоника” пей, с песен живей!” и други.
И в този наситен, изпълнен с динамика и възвишеност живот, остава необясним изборът да сложиш край.

Необясним е обаче само за тези, които не го познаваха – струната на неговата душа звънеше нежно и самотно, твърде уязвима за грубата действителност. Имаше някакво огорчение, неудовлетвореност, болка – пред една стена, наречена номенклатура, която убива в сивото си всеки опит за полет.

Рано напуска този неуютен свят, в който всеки самозван творец с диплом претендира за своя дял от награди и слава. Изборът е негов. Куршумът не засяда в цевта. Денят е 30 декември 1987 г., ехтят коледни камбани. Рождество, радост, любов... – той ги носеше в себе си. Остави ги на хората и отпътува сам – без дори да се сбогува. Отеква и последният акорд...

“Пред Бога и природата сме равни, но теб животът те ощастливи с по-трудни радости, с по-дълги рани...” – още се помнят откровенията му.

Приятелите му издадоха през 90-те албум “Сбогом приятелю”, с песни по негова музика, в изпълнение на Ева и Гого, в знак на благодарност – и с неизразима болка, че не е сред тях. Бургаската общественост сподели тази болка на състоялия се през 1995 г. бенефис в памет на композитора.

“А който е бил част от “Корали”, се завръща...” – споделя Иван Даракчиев и си спомня, че песента “Сбогом приятелю” се пее за първи път на 12 септември 1967 г., на Бургаската гара, на изпращането му за родната казарма. “Корали” си имат юбилей от 40 години и макар всеки от тях да е поел в  своя посока, се завръща...

„ПЕСЕНТА ЩЕ МЕ НАДЖИВЕЕ”

Иван Ванев – и той живя в своя свят на мълчанието – тъй близо до морето и тъй далечен... – в родния Бургас, който роди вдъхновението му. Да изваяш в стихове болки и радости в съприкосновение с природата и пълния контраст със суетата на деня, се изисква наистина много фино светоусещане.

За приливите и отливите в живота му знаем малко. Малко говореше. Всичко е казал в своите стихове, писани през 60-те години, превърнали се в своеобразен мост между тогавашния и днешния Бургас.

Поетичния облик на родния град е изваял в скромната си книжка “Бургаски вечери”. Нека се върнем отново към песента, която е и повод да се издаде стихосбирката.
1961 – 1962 г. Поетът е студент във Варна. Душата му откликва на нежните вибрации на спомена.

Текстът на “Бургаски вечери” се ражда за около половин час и не търпи никакви редакции. Доизвайването на песента е плод на безспорния талант Иван Коларов.
И както често се случва с лирично извисените, самотни и неразбрани от света души, между двамата творци се създава приятелство, взаимно вплитане на творческите търсения, хармония в общуването. “Радвам се, че песента е още жива. Може би ще ме надживее” – скромно споделя Иван Ванев.

Той е почетен гражданин на Бургас. Но попита ли го някой как живя? Защо не го виждахме на културните празници, които умеем великолепно да устройваме?

Присъствието му бе незабележимо в поразтурената общност на бургаската творческа интелигенция. Авторът на най-бургаската песен не се изживяваше като месия. Далече от суетата на деня, благодарение на пенсийката и грижите на сина си преживяваше някак...

Поетът населяваше своето “зелено мълчание” и шум около него не се вдигаше.
Стиховете, превърнали се в песен, имат по-директно въздействие, авторовите внушения стигат до повече хора, защото докосват душевни струни. Посланията на текста и музиката се възприемат с вътрешните сетива.

“А музиката трябва да се чувства... – улавям замечтания поглед на Монката. – По един или друг начин тя е свързана с емоционалния свят на човека. Да отвориш душата си, да дишаш чист въздух чрез нея, както сутрин край морето.”

За музиката, както пише Херман Хесе, “можем да говорим само с човек, разбрал смисъла на света. Тя се крепи на хармонията между небе и земя, на съзвучието на мрачно и светло”.

Не е нескромно да признаем, че в просърдечието на всеки човешки живот има нетленност – когато сътвореното се превръща в духовен мост към бъдещето.
       От Марияна Вангелова и Калина Тельянова
______

РССХП – работещите в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост
Автор: Марияна Вангелова и Калина Тельянова
Прочетена: 4556
Коментар на: matio 22.04.2013г. 08:02:24
Така беше...
Добави своето мнение в коментарите:

Име:
E-mail:
Коментар:
Въведи кода :